Може би това е истинското щастие,
да осъзнаеш в един единствен миг,
че не си живял напразно...
Лиляна Шопова
Лиляна Шопова се утвърждава като актриса-вълшебница на словото в българските сценични изкуства, въздействаща със силата на своите драматизъм и сложен психологизъм, които влага в работата си и с които нагнетява всяка своя поява пред публика. За 60-годиншния си творчески път Лиляна Шопова има над 10 000 срещи с хора от сцените на читалища, театри, клубове и къде ли още не. Какво постижение!
Но... "Сигурна съм, че никога няма да бъда избрана, никога няма да бъда наградена от управляващите, били те червени или сини, защото аз просто не съществувам за тях като творец. Но си помечтах, ако това се случи, поемайки символа на наградата, на кого бих искала да благодаря.
На съпруга ми, доктор Досев, разбира се, който през целия ни полувековен живот не ме признаваше за талант (нито си Рашел, нито си Сара) и по този начин ме спаси от опасността да се вманияча и да се възприемам като нещо необикновено. От друга страна, не признавайки ме, той засилваше амбицията в мен и с всеки нов рецитал исках да убедя него, другите и най-вече себе си, че МОГА!!!
Благодаря на публиката, която през всичките тези години не се умори да ме обича, да ми вярва, пълнеше салоните ми и така ми помогна да стигна до своето десетхилядно представление!
Благодаря на Бога за желязното здраве, с което ме дари, за да мога да кръстосвам на шир и длъж моята родина и да "прескачам" понякога и в някои други градове в Европа, без да се уморявам... Защото аз съм... благословена!"
Това е записала самата Лиляна Шопова в архива си на 28 май 2009 г., докато е гледала поредната церемония по раздаването на наградите "Аскеер" в Театъра на Българската армия...
Каква ирония! Каква съдба!
Лиляна Шопова е представила „Триумфалната арка“ от Ремарк на френски език в Париж и е рецитирала сонетите на Шекспир на английски език в Лондон. За авторския рецитал по неговото произведение „Мъртво море“, бразилецът Жоржи Амаду поздравява актрисата и споделя възхищението си от изпълненията й.
В творческата биография на Лиляна Шопова ще се запомнят текстовете на световни класици като Стефан Цвайг, Виктор Юго, Ерих Мария Ремарк, Конрад Хемерлинг и други. От българските автори тя предпочита Стефан Продев, Николай Лилиев, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Николай Райнов. Откъси от произведенията на някои от тези автори Лиляна Шопова изпълнява нееднократно и на панагюрска сцена, където, прочее, през 2007-ма година празнува и своя 50-годишен творчески юбилей.
Родена на 30 октомври 1924 г. в София, но с потекло от Панагюрище, театралният път на актрисата Лиляна Шопова е дълголетен и факлоносещ - началото му е през 1948 г. в Народен театър „Иван Вазов“ - София, както пишат Нина и Иван Радулови във "Вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" (2015). Следват роли в трупата на театър „Сава Огнянов“ в Русе в периода 1953-1958 г., а после и множество завладяващи спектакли на художественото слово, в които тя специализира, в периода 1958-2008 г., та и след това.
Работейки по спектакъла „Човекът, който се наричаше Шекспир“ по едноименния роман на Конрад Хемерлинг (1973), пътува нарочно до Англия, за да се докосне отблизо до духа на гения Уилям Шекспир. Един от най-разтърсващите й спектакли е по романа „Мъртво море“ на Жоржи Амаду (1977). От българските автори Лиляна Шопова особено цени Николай Лилиев („Лунна пътека“, 1965), Блага Димитрова („Отклонение“, 1978), Стефан Продев („Разказът на палача“, 1972, „Двете дами“, 1979, „Двете дами“ - на френски език, 1983, „Катедралата Нотр Дам дьо Пари проговаря“, 2008) и други.
 |
| Като Райна Княгиня на една от театрализираните възстановки на Епопеята в Панагюрище |
Стоян и Нина Радулови, снимки Личен архив на актрисата
През последните години Лиляна Шопова пише есета, някои от които сме публикували в "Чат-пат", а през 2010 г. издаде и книгата „Сама със словото“, отпечатана от издателство „Богианна“ - София, от която тук ви представяме няколко откъса:
____________________________
Спомен за (не)познатата Лиляна Шопова
 |
| Владетелка в Театъра на художественото слово |
За мен, лично, от не знам вече колко пролети насам, цъфналите клонки на дърветата неизменно напомнят за нея и ме връщат към любим детски спомен: била съм може би 5-6-годишна и вече заразена от рецитаторското изкуство на баба ми, която не само играеше в пиеси, но и рецитираше навсякъде и по всякакъв повод. Една вечер тя ми каза, че ще ме води на "Писмо на една непозната". Аз не разпитвах - знаех си, че баба ще ме заведе на нещо много хубаво и, както беше прието на улицата, пред дома ни, всички деца, които играехме там, се затичахме към театъра, за да видим "Актрисата". Не помня точно как беше облечена, но беше ужасно красива: с огромни очи, бяла кожа и много висока!
Такава беше Лиляна Шопова, когато я видях за първи път.
После някой каза, че обичала цъфнали клонки, и през оставащия един час до началото на представлението аз обиколих тичешком цялата наша улица, за да намеря достатъчно ниско цъфнало дърво и да й направя "букет" от цъфнали клончета. Сигурно накрая съм й ги поднесла доста окапали и оклюмали - не помня - защото силно стисках в ръка клонките, докато я гледах омаяна и възхитена.
Години минаха оттогава. Много често през тези години си спомних за Лили - без да я виждам - и в спомените ми тя си оставаше такава - висока, стройна, с дълга черна рокля и блеснал смугъл поглед. Не съм си мислила, че някой ден отново ще се срещнем и образът, който бях запазила в себе си, така и не се промени, не хвана патина. Докато един ден... телефонът в Радио "Свободна Европа" (където през 2004-2006 година водих две свои радиопредавания) звънна и един младежки, весел и закачлив глас каза: "Добър ден, обажда ви се актрисата Лиляна Шопова, вие сигурно не ме познавате, но аз..."
По-нататък не чух точно какво ми каза. Не можех да повярвам на ушите си! Още същата седмица я поканих като гост на предаването ми "Добри познати". Няколко месеца по-късно, когато тя бе поставила поредния си рецитал (по стихове на Н. Лилиев) я поканих отново. Година по-късно я поканих в предаване по програма "Хоризонт" на БНР. При всяко гостуване Лили не изваждаше дори и мъничко листче с някое написано изречение - ей така, да се подсети за нещо! Не! Влизаше бодро в студиото, сядаше усмихната срещу мен, отпускаше спокойно ръце върху масата и се умълчаваше, заслушана в музиката. После, когато дойдеше момент да изпълни откъс от моноспектакъла си, тя просто ставаше сериозна и замислена... и започваше. Никога не направи засечка, никога не пропусна, забрави или промени фраза! Никога не изневери на голямата си любов - Словото - нито То изневери на нея!...
Срещахме се (и все още продължаваме) настървено, сякаш за да наваксаме годините, в които не се бяхме виждали. И всеки път, стакатото на женски токчета по коридора към моята стая в БТА, аз знам, че никой друг не подтичва с такава радост и енергия към среща с приятел, както прави това тя, Лили, въпреки 85-те си години. Невероятна беше и невероятна си остана!
През 40-те години на приятелството ми с Непознатата, тя ставаше все по-позната и по-близка, но нищо у нея не се промени!
Просто днес вече не е толкова висока.
Златна Костова, преводач, журналист, директор на Международна дейност в БТА
* * *
Лиляна - звучи в нежно-лилаво -
това е детето в теб.
Лиляна - звучи и в бяло -
това е нимфата в теб.
Бялата роба на Небесната жрица намяташ
и осветяваш пътя човешки...
Лиляна! Кънти и в алено, но и в изумрудено синьо!
Пулсира в дланите твои,
способни да ваят, даряват и галят...
Богат е твоят житейски спектър.
Сърцето ти с обич изпълнено, цялото!
Затуй си мисля, че няма да има
зима за теб, а звездно мигновение...
Когато речеш да прекрачиш отвъд!
Кина Страшимирова
Моята Молитва
Господи,
запази ми паметта,
пощади ми младостта,
не ме лишавай от старостта
и ме брани до сетния ми
дъх от зависимостта.
Лиляна Шопова, София, 1996 г.
Като феникс
Сцената е клада. Минути преди да се изкачиш върху нея, вече усещаш как пламъкът лиже краката, ръцете, лицето ти. Как искаш тогава да хукнеш, да литнеш, да потънеш дълбоко в земята, за да изчезнеш. Късно е. Здраво впито до болка в тебе завързано е въжето.
Светлината в салона угасва. На сцената блясват прожектори. Авторът хваща ръката ти. Творбата започва да тупа в сърцето. И тръгваш като в просъница - бледа, изплашена, пълна с ужасни видения от неизвестността, която те чака. И се изправяш върху горящите въглени горда, усмихната, силна пред тези, които те гледат, които те чакат, които те искат. Те силно желаят пред тях, пред очите им да се запалиш и да изгориш като факел. Кое е това неизвестно на никого нещо, което те вика и тегли, и тласка към кладата!? Нима суетата и славата, властта над душите на другите. Или слабостта да бъдеш и ти като тях, като тези, които излизат на сцената, или на екрана, или по площадите?! Не!!! Казвам хиляди пъти не, не, не!!!
Навярно това е потребност да даваш на хората обич и нежност, и сила. А може би устрем да изведеш тия хора до ясните, чисти простори, или пък е жаждата да се пречистиш чрез мъчително изгаряне и се превърнеш в бялосивкава прах, за да възкръснеш както птицата феникс възкръсва от пепелището, да отидеш отново при хората, раздавайки с две ръце доброта.
И така от изгрева на твоя живот, през мъката и радостта, чак до смъртта. До незабележимото тихо стопяване, до преминаването отвъд, там в неизвестното, в безкрайността...
Лиляна Шопова, София, 2010 г.
____________________________
...Не бих искал думите ми за творческия път на талантливата актриса Лиляна Шопова да прозвучат отделно от думите за човека Лиляна Шопова. Най-малкото защото тя е едно от истинските потвърждения за сливане на творческата индивидуалност и личностен морал. Животът й го показва по недвусмислен начин. Тя - влюбената в красотата и очарованието на артистизма, е изпитвала неведнъж горчивата чаша на обидата. Ала актрисата е търсила и търси не само вдъхновение, но и спасение за душата си в творбите на вечни и безсмъртни писатели, станали за нея и за хиляди нейни почитатели учители по доблест и достолепие...
..."Сама със словото" се нарежда до най-доброто от мемоаристиката, написана през последните години от именити наши актьори и дейци на изкуството. Тази книга показва ерудиция и гражданска позиция, достойнство и нравствен стоицизъм. На дистанция от силните на деня и близо до обикновените хора - такъв е пътят на Лиляна Шопова през годините и през словото, което е синоним на вечността."
Боян Ангелов, редактор и издател, из послеслова към книгата на "Сама със словото"
____________________________
ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.
ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар