"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Катя Зографова: Няма нищо по-жалко от бездарниците, особено фанатично обреклите се на писане


Катя Зографова е родена през 1957 г. в Панагюрище. Литературовед и писател, директор на Националния литературен музей. Автор на 11 книги, над 600 публикации в печатните медии, участва в научноизследователски сборници, съставя книги, пише за световноизвестни, но и за забравени/"забранени" писатели, за български художници; консултирала е документални филми. Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски. Още за нея вижте в текста "Катя Зографова - да бъдеш адвокат на онеправдание от историята".

- Чувствате ли се обречена на словото?
- Аз съм родена на 11 май – Деня на светите братя Кирил и Методий. Така че съм си дошла с деня на словото. Може би е някакво предопределение, макар че го казвам с чувство за хумор. А иначе моят род е от борбения град Панагюрище, в него има много свещеници и учители. Обичам красивите, странни и старинни думи. Често ми хрумват и съвършено нови. Обаче ненавиждам високопарните като „обречен/обречена”! Е, да, усещам се посветен човек: съчиних първото си стихотворение още в първия час на първи клас и оттогава не съм спирала да пиша! В десети клас на Руската гимназия в Пловдив изпратих стихове за рубриката „Първи стъпки” на незаменимото днес списание „Родна реч” и те бяха публикувани. Убедена съм, че се раждаме с дарбите си, с даденото от Бога. Но няма нищо по-жалко, а често и по-отмъстително (в бесовиците на творческото безсилие) от малодарниците, от салиеровците-графомани, особено пък ако фанатично са се „обрекли” на писането…
- От колко години воювате на „литературния фронт”?
- Първата ми публикация е от 1972 г. Излиза, че съм „навъртяла” вече 40 години интензивно писане... Но ако не считаме ученическия дебют за истинското начало, а започнем отчитането от 1984-та, когато публикувах първата си критическа оценка за големия поет Иван Цанев, пак ще се окажат завидните 30 години на попрището!... Имах изключително силно начало - истински пробив на младата, както на шега я наричам, „зла” критичка, която обаче с много любов откри Иван Кулеков, Ивайло Диманов, Иван Ненков, Миглена Николчина... Тогава единствен Радой Ралин високо-високо, та да чуе цялото писателско кафене, ме поздрави, а след години ми даде препоръка за Сдружението на българските писатели. И до днес критичката в мен си е жива и здрава, но литературната история ме обсебва все повече. От 20 г. работя в Националния литературен музей и ежедневно се докосвам до любопитни, често уникални документи и ръкописи, които понякога преобръщат представите ни за писатели и процеси... Автор съм на 10 книги, предадох вече и 11-ата.
- А какви са новите сюжети и факти за любимите ви писатели?
- Миналото лято имах щастието да пътуваме цяла група до областта Бретан във Франция. Отидохме до курортното селце Пулдю на брега на Атлантика, за да усетим и духа на мястото, където през 1925-а са дошли Багряна и проф. Боян Пенев в едно вдъхновяващо любовно бягство от България... Никъде другаде по света, дори в Португалия, където също си имат „край на света”, не съм се чувствала толкова дълбоко разтърсена и вдъхновена от суровата, мощна, първична природа, в която долавяш диханието на самия Космос, както в Бретан. Професорът и Поетесата явно са дошли именно тук, за да наситят сетивата си с пронизващите стихии, които Багряна възпява, точно същата 1925 г., в знаменитото си стихотворение...
- Потвърди ли се дълбоко пазената тайна за интимната връзка между Яворов и Дора Габе?
- Дора Габе години наред твърдеше, че Яворов дори не я е целунал?! Но преди да умре, оставя стихотворението „Женска кръв” с изричното указание то да бъде публикувано само след смъртта й. От тази творба става ясно, че Яворов е бил не просто нейният учител по поезия - дълбоко влюбен в нея и амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота й!
- Влюбен ли е бил Яворов?
- В музея на поета в София се пазят и негови любовни писма, придружени и със стихове, до ослепително женствената и нежна еврейка, начинаеща стихотворка и негова фаворитка за титлата на първа българска поетеса. Яворов е бил по-влюбеният, а Дора го изоставя, когато заминава да следва в чужбина. Поетът е страдал и от раздялата, и от слуховете, които техни общи приятели му донасят за поведението на красивата поетеса в странство... Яворов е искрен. Той много тежко приема решението на Дора Габе тя да замине да учи в чужбина. Това е била една кошмарна яворовска нощ, в едно непоносимо усещане, че е изоставен и ранен. На сутринта отива да се раздели с Дора в хотела й. Преди това всяка сутрин й е носил букетче теменужки. Тогава й подарява една книга на Хайне, която носи красноречивия автограф: “На първата българска поетеса Дора Габе”…
- Потвърди ли се слухът, че Яворов е имал незаконно дете? Ако е така, кои и къде са потомците му?
- Не мога да отговоря категорично... Има някакви документални податки за това, чирпанските ми приятели и колеги Тодор Иванов и художникът Владимир Кондарев на януарските Яворови дни, които открих тази година, в неформален разговор отново припомниха, че Ганка Найденова-Стоилова е потвърждавала тази версия, но... Лично проф. Сарандев ми е разказвал как един българин в Женева видял на улицата самия Яворов! Само че това не бил Яворов, а неговият син!? Във всеки случай едва ли някога ще можем да узнаем съдбата на Яворовите потомци. Историята му с Весела Монева-Олзомер остава потулена. Да не пропускаме фамилията след тирето, тя е на швейцарския съпруг на някогашната Яворова приятелка, оставила спомени, в които изпитва разкаяние, че в най-страшните дни на поета, тези след първия опит за самоубийство, в дните, когато е сляп и мерзостно отритнат от обществото, не му се е обадила, а си е идвала в България... Защото е имала убеждението, че е можела да го спаси... Но „дългът на българката” я е върнал при семейството й. Тук вече можем само да гадаем дали, ако е имала незаконен син от Яворов, тя му е казала кой е истинският му баща и т.н. Това са болезнени, тъжни, почти винаги тайни истории.
Интервю на Станислава Гавраилова за blitz.bg

Ключови текстове от Катя Зографова в "Чат-пат":
"Моят Каменград" - есе, посветено на родното Панагюрище / и за едноименния филм по него
"Трапезата на Патриарха. Или кухнята на Въла Вазова срещу европейската листа на "Юнион клуб"
"Мана" - из слово, посветено на художничката Мана Парпулова
"Орчо войвода - ущедрен ратник за националната кауза"
Събития с участието на Катя Зографова:
Катя Зографова възвести култът "Яворов"
Старинен кабриолет в дома на Елин Пелин в Байлово
"Ний, стълбата" или завръщане към Христо Смирненски"

Няма коментари:

Публикуване на коментар