"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Дарина Дечева между чучело и Армагедон

Дарина Дечева
Армагедон
Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.

И под преспи тежим. Рой кокичета,
пролетта си проспали нацяло.
Трудно даваме, лесно обичаме.
Бързо правим от черното бяло.

Не подаваме рамо на другия -
и едната му риза ще свием.
И доказваме родство с влечугите,
а Човекът в сърцата ни вие.

Кой да чуе? Морето е чумаво
и изяде си всичките риби.
Най-накрая изяде и думите
и в сърцата настъпи. До гибел.

Твърде малко телата си сгряваме
с всяко бяло и с всяко кокиче.
Промени се светът. Озверяваме.
Не пробива Човек. Не потича

по телата, по вени, през кожата,
не помръдва снега и сезона.
Тази зима последна е. Божия.
Даже чумата трудно я гони.

Всичко е добре, 
когато свършва добре
Била съм жаба, казваха. Повярвах,
дотолкова, че влязох с двата крака
във свят със блатен дъх на хорска сяра.
И почнах да се уча как да крякам.

Опитах ден, опитах два. Не стана.
Разбирате ли, трябваше зъл порив
да почна със мушици да се храня
наместо да ги уча да говорят.

Разказвах жадно, а те жадно мигаха.
Научиха за горската тинтява
и как да пият дъжд със стръкче риган.
Така отмина ни онази врява

от жабите, родени за принцеси,
надути с вярата си точно нокът,
пред разни меки принцове как лесно
развяват (и повдигат) глас. И рокли.

Естествено се разделихме. Тъй че
мушиците след мене полетяха.
Въртя ги и до днес на малко пръстче.
А жабите ли? Те от глад умряха.

Чучело
Искам някой ден да се смиря
и да съм спокойна като скука,
като мишка смело да се свра
в дрехи на една човешка кукла.
Да се зъбя срещу всеки луд,
дръзнал да обикне маргаритка
сред поле от тикви, хора, студ.
И да поведа със него битка
на живот и смърт! Че кой е той
да руши постигнатото сиво?!
Просто луд! От луд не става свой.
Своите обръщат гръб красиво.
Имат непомръдващи лица,
ползват чужди дрехи. И животи
за живот. Живеят без сърца,
но пък дълго.
Искам да съм кротка,
малка кукла във човешки цвят,
да сивея скучно насред тикви.
Някой ден... И в някой следващ свят.
В този свят съм луд.
И ви обиквам.
Стихове от Дарина Дечева
Още поезия от Дарина четете ТУК, ТУК и ТУК,

Няма коментари:

Публикуване на коментар