"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Чудомир: Никой не е по-силен от слабостите си

Чудомир, автопортрет
Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“ Или: „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“ И още: „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.
Това са малка част от прозренията на хумористичния гений на българската литература и изумителен познавач на народопсихологията ни - Чудомир.
Чудомир е артистичният псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967), който приживе бързо става известен с кратките си хумористични разкази.
Роден е на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член е на Върховния читалищен съвет (от 1938).
Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен и те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др.
Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
Ето още малка част от неговите умотворения, които е подходящо да си припомняме не само на 1 април, а всеки ден - понеже сякаш и днес живеем във време на лъжи, но с все по-малко хумор и още по-малко сатира. А те са ни необходими повече от всякога.
„Казват, че народите са като децата – не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „сладкият мехлем” за раната. Щом е така, не остава друго освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване.”
„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
„За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
„Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
„Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
„Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
„Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
„Не гребенът реши главата, а времето.“
„Никой не е по-силен от слабостите си.“
„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
„Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
 „Прекалено дългата почивка е ръждясване.“


"Чат-пат"

Няма коментари:

Публикуване на коментар