Вижте едни от най-ранните творби на поета Александър Пенчев

* * * 
Как така съм те открил,
как така те срещнах
и ти станах даже мил
там, в сърцето ти горещо...

Как така съм овладял
твоята сила нежна.
И за тебе съм пял,
воден от любов-надежда.

Как така до днес стоиш
ти до дясното ми рамо.
И дори когато спиш,
мен сънуваш само...

* * * 
Много хора ми чукат на портата -
Благодаря им, и на Бог - за съдбата си! -
Споделям с хората хляб и каквото още мога...
За близки души разменям храната си.

* * * 
Много са и най-различни,
и стряхата ми е лек, паянтов навес -
ядовете ми са страшни, трагични...
Дано с любов ви спра - изправен!...

Стихове Александър Пенчев
Отпечатват се за първи път в "Чат-пат"

Едни от последните творби на поета четете тук.

За автора вижте повече тук.  А тук прочетете още негова поезия