Дървото пие цял живот. Никога няма да пиете като него. Никога няма да горите като него... И по-човечни няма да сте от едно дърво. Може да бъдете голямо дьрво, но не по-голямо от него. Никога по-корави дори и от най-мекото. Никога няма да се преборите с повече неща, отколкото то и то без никой да усети. Никога няма да дадете живот на толкова гадинки, колкото то. Няма да видите повече неща от него. Няма да бъдете по-скромни от него... И да усетите повече благодарност.
Може би преди човека полетя дървото – питайте братя Райт. Със сигурност обаче то първо преплува океана. Търкаля се преди да открием колелото и първото такова бе дървено. Ако някой от нас умре пьрви, то само единият ще го последва. Първият лост бе дървен, първата люлка...
А то винаги е било едно с въздуха, водата, слънцето, земята и тревата – ние също? С него си отиваме от този свят, почти като Иисус, но той с него остана. Баща му беше дърводелец!
И Ной спаси света с него.
Кой изяде повече дървета? Дървоядът или ние?
И в уродливоста си то е красиво...
“Let the shtortz be with you!”
И ОЩЕ ЗА ДЪРВОТО
Не се самозабравяйте! Защото, колкото и знаещи и можещи да сте – никога няма да направите нищо по-уютно от едно дърво – неговата сянка, неговият завет и сушина. Нищо по–вкусно от неговия плод. Нищо по-ароматно от неговия цвят. Нищо по-здраво от него и неговите корени. Нищо по-красиво от събуждането му напролет, лятната му жизненост, есенното му заспиване и зимният му сън. Освен, ако не направите едно истинско, което е съвършено лесно!
- Страдивариус го е знаел... – каза ми го едно пиле,”кацнало на едно дърво”.
Текстове, woodart и снимки Иван Ушев
(Повече аз автора можете да научите на личния му сайт: ivanushev.com )
Няма коментари:
Публикуване на коментар