Почти (не)човешко стихотворение / от Дарина Дечева

Почти (не)човешко стихотворение
                                                                       На Ангел
Той няма нужда всеки да го вижда.
И всеки го забравя - за капак.
За вас е идиот. Не се обижда,
защото е добър. Добър. Глупак.

Един глупак почти по Достоевски.
Но не по него не търпи на злост.
Търпи калта в сърцето си (човешка е...).
А то му е едно - за свой, за гост,

за бъдеще, за бялата му младост,
в която не една звезда свали,
в която пи и пя от скръб и радост,
в която се научи да дели

водата и сред нея път да прави;
поравно хляба за любим и чужд;
добро от възпитание и нрави
и обич със душата и на уж.

Съвсем по Достоевски - идиот е.
И за капак - с душа. Би я раздал.
Не го помнете - той е доживотен.
Почти като обидната ви кал.

Стихове Дарина Дечева,
03.01.2013 г.