 |
| Карикатура: Христо Комарницки, в. "Сега" |
ДУМ! ДУМ! РЕФЕРЕНДУ-У-УМ!
Не е за вярване, но януарските дни наистина се заредиха с такова слънце, че спокойно биха могли да се нарекат априлски. От което пък градският парк е светнал като окъпан младенец и привлича по алеите си кого ли не – млади майки с лудналите си отрочета, крещящи тинейджъри и влюбени двойки, за които слънцето всъщност няма никакво значение.
Не пропуска шанса си за свеж въздух и дядо Цонко, та ето го – тъпче по алеята с клатушкане и с придърпване като разнебитена циганска лада, задавена от хроничната си горивна недостатъчност. Знае си той, че пак е закъснял за уречената среща, но не бърза. Че как да устои на мерака си? И как да не удря спирачката си през крачка, през две и да не се извръща на половин оборот, за да измери с поглед походката на всяка от подминаващите го бабички?
„Ех, младост, младост!” – въздиша горчиво бившият юначага, облизва се като стар котарак и се оглежда и за още бабички, но и за набора си, дядо Нонко, който вече би трябвало да го чака някъде около „Ловния дом”.
Да го чака, ама не! Няма го!
„А! – озадачава се старецът, тъй като никога досега не се е случвало той самият да се появи пръв, а пък наборът му да не роптае. – Да не би пък да му се е случило…”.
Но не успява да се удави в тревожната си догадка. За негово успокоение дядо Нонковата осанка се появява макар и не на обичайното си място, а на мостчето откъм пазара.
- Хей, чивяче – подвиква с облекчение Цонко, - що щеш там, бре? То нали пазарът днеска никакъв го няма?
- Хм! Пазарът! – презрително изпъшква Нонко. – То него като го няма, бюблюотеката не видиш ли?
- Ха така! В бюблюотеката пък що щеш?
- Книги търсих, Цоно-о-о! Книги! – натъртва дядо Нонко. – Четене трябва да пада сега. Нали референдумът иде…
- Ей го и тоя! – диви се дядо Цонко. – Малко ли е дето на телевизора всеки ден ми бият тъпана: „Дум, дум! Референдум! Дум, дум! Референдум!”. Че и ти същата песен ми подфащаш…
- А-а-а! Не може така! Ти не помисли ли, че като ще идем с тебе утре пред урната, откъде ще можем да знаем „ДА” ли да пуснем в дупчицата или пък „НЕ”… Да се проучи трябва тоя въпрос… Не може така на кьораво бюлетина да се пуска…
- И как точно ще прогледне кьоравото? – суче мустак дядо Цонко и се заглежда към задницата на една приведена над детето си майка.
- Ето така! – отвръща му настойнически дядо Нонко и изважда изпод мишницата си едно бая дебелшко томче. – Ама тука гледай, ня там!
- „Яд-ре-на фи-зи-ка” – просричва дядо Цонко, след което втренчва изумения си поглед в дядо Нонковото лице. – Ти май-май съвсем си превъртял… Че то-о-о… За тебе ли е тая наука, бре?
- Щом е опряло до Нонко да се допитват, значи и за мене! – в гласа на върлинестия старец започва да проскърцва раздразнение. – И за тебе, и за всичките…
- И за тия от маалата ли? – ехидно се подсмихва дядо Цонко.
- И за тях! Даже най-много, щото те най ще гласуват. На тумби, на тумби, щото сигур пак ще ги накичат с по някоя двайсетачка… Ама…
- Какво ама?
- Само тая книга май няма да е достатъчно. Ще трябва и нещо по-практично… Някакъв „Наръчник на атомика”, ако има такъв, та да ги видим какво точно вършат тия в централите.
- Ами „Наръчник за сметкаджията” не ти ли трябва? Дето да видиш в него, дали като удариш чертата на „Дал Колю – взел Колю”, по-евтино ли ще ни излиза атомният ток или по-скъпо? Че инак ние откъдя ще можем да го знаем и т’фа – профъфля Цонко, докато намества поразхлабените си ченета. Че то ако ни го натресат двойно, не знам…
- Верно! И „Наръчник на…” Такъв за сметките, де!… Ще трябва и таквоз да се премята май…
- Верно, я! Ама за да я направиш ти тая сметка, първом трябва да знаеш рандемана и от другите токаджийници. ВЕЦ-овете, ТЕЦ-овете, МЕЦ-овете… Та да се види хептен ясно има ли го исапът от атома, или го няма… Да не вземе да стане като зеления ток…
- МЕЦ-ове! Щуротии! Ама за исапа – и тук си прав. На кантар трябва да се сложат всичките, та да се види ясно файдата къдя е…
- Прав съм я! А пък да е сигурно, че няма да станем я Чернобил, я Фуку… Фоку-у-у..
- Фукошима!
- Фокуш-ш-ш-има, де!… Друго проучване трябва да правиш…
- Мии… И тук си прав… Ще трябва да видим значи дали са написали учените глави и някакъв „Наръчник на земетръсчика”. За Вранча… За цунамито по Дунава… Че то на сигурно трябва да се тъпче…
- И „Наръчника по търговията с тока” май трябва да преметнеш! Щото, така както си правят аритметиката да го продават, ти откъде да знаеш има ли кой да го купува тоя ток, или няма. Че то завърти ли се веднъж реакторът, токът в буркани няма да ще да влиза! Нонко, Нонко! Така както си се закахърил, май-май цялата бюблюотека трябва у вас да пренесеш! А пък кога ще я четеш и проумяваш - Господ да ти е на помощ…
Дядо Нонко се почесва по главата. Което означава, че според него тракането на Цонковата воденица този път не е съвсем лишено от логика. И изпуска парата:
- А бе, мене ако питаш, чудя им се аз на акъла на тия наши министри! Защо аджеба са взели нам да питат дали вдигат още реактори или да не вдигат. Че то ние с тебе ако знаем кое е право и кое криво, то първом на столовете им тряба да седнем … Или пък барем да ни направят пенсийките министерски! А-а-а! Министри! Управници!
- Хм! – подхилва се дядо Цонко. – Хитри са те, Нонко-о-о! Хитри! Питат нам, щото утре ако стане беля - я ток да поскъпне, я някой реактор да гръмне, да си изтръскат ръцете и да ни кажат: „Вие си я надробихте тая попара, вие си я сърбайте!”.
- Ами ей затова сега трябва да четем… Та да не сърбаме пресолени попари…
- То да четем, аджеба! Ама докато си вземем професурата и по атомите, и по сметките, и по земетръсите, и по търговията - ехе-е-й! Друго трябва да направим сега… Друго!
- ??? – безмълвно питат дядо Нонковите очи.
- По-добре ще е, значи, сега ние с тебе да вземем да идем при кмета и да му кажем да ни доведе туканка някой… Я доктор по централите, я академик по сметките, я някоя врачка по земетръсите… Пък да вземе да ни направи един ПУЦ… Ама скоростен, че дум-дум-референдума хей го де е… И да ни ограмоти накуп - и нас пенсионерите, и братята от маалата, и женурята… Та тогава да знаем със сигурност „ДА” ли да пускаме в дупчицата, или пък „НЕ”… Инак ще ни остане само думкането… Бош лаф работа!
- Верно – съгласява се дядо Нонко.
- Верно, я! – издига се гордо дядо Цонковата глава. – Ама я първом да се отбием в капанчето на пазара. Да му дръпнем там по едно менте, пък да си формулираме въпроса, ама малко по-ясно от оня - референдумския…
- Пък да вървим! – приема предложението дядо Нонко.
Двамата старци правят кръгом и поемат обратно към мостчето. Придвижват се по алеята с клатушкане и с придърпване като две разнебитени цигански лади, задавяни от хроничната си горивна недостатъчност, като след всяко залитане спират, за да поумуват какви още наръчници ще трябва да си набавят, за да се ограмотят в предлагания от тях ПУЦ. Защото никак не им се ще, като се явят утре пред урните, да си пускат бюлетините така, сякаш са боравили само с „Наръчника на щурака”. И щом е дошло време те дават акъл на управниците, да го дадат като истински експерти.
Автор Димитър Дънеков, публикувано във в. "Време" бр. 1 от 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар