"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Поетични обяснения в любов от Георги Гемиджиев

Георги и Дида Гемиджиеви, сн. Стоян Радулов
Сутрешно бръснене
Загледан в хладното чело на огледалото
и търсейки невинната следа,
повела ме в далечното начало
по път незнаен, в радост и беда,
аз виждам:
как нейде в неизбеляващите мисли
сред ореол от слънчевата пяна
едно хлапе възторжено разплисква
ленивите води на Луда Яна,
как сред порой от хиляди "Защо?"-та
опитва се да си представи ясно,
че в лапичката мека на листото
зелена кръглотата ще порасне,
как през деня, от залеза увехнал,
лекува телесата изподрани
с една целебна бабина утеха,
че цял живот юнакът влачи рани;
как върховете с почернели пръсти
захвърлят горе лунната подкова
и как сънят гальовно го завръща
в люлката на майчиното слово;
как…
О, Господи!
Жена, къде ми е самобръсначката?

* * *
Аз двадесет години тебе търсих.
Ти двадесет години търси мен.
И даже през почивките ми къси
разбуждаше сънят ми уморен.
Пролетта пребродих и горите,
във изворите виждах те смутен,
но устните, от никой ненапити,
залязваха със пролетния ден.

Във снежен ден те срещнах най-подире
да разтопя моминската тъга.
Че щастие и в снежен ден извира,
разбрах от тебе.
А сега,
когато върху дъбовите корени
вечерникът припада уморен,
една врата за другите затворена,
отваряш ти за мен.

* * *
През моя ден,
горчив като пелин
и лековит като пелин,
обикновен като любов
и необятен като обич,
през моя ден разплакан и засмян,
през моя ден и трезвен, и пиян,
през моя ден вървиш.

Живея в твоя ден
и ти живееш в моя.
Бъди ми болка, радостна сълза,
бъди небе, разкъсвано от мълнии,
бъди земя, тъй щедро плодородна,
бъди жена, която аз обичам
през днешния и утрешния ден.
Бъди ми щастие и мъка, и тревога.

Бъди светът,
преди последния ми миг да проехти край мен.

Стихове Георги Гемиджиев
(Из поетичната книга на Георги Гемиджиев "Лирика")

_______________________________________

"Лирика" (ИК "Кънчев и сие", София, 2006 г.) е първата и за огромно съжаление остава единствената поетична книга на Георги Гемиджиев, която е събрала грижливо кътани през годините и изключително стойностни стихотворения на известния на панагюрец и филолог, журналист, историк и общественик. Тази книга е и единствената, където можем да усетим неговия изящен, напълно завършен и изключително фин, мъжки поетичен стил, чрез който Георги отправя своите човеколюбиви и красиви внушения. В раздела "Там, някъде из младостта и по-нататък" откриваме много творби, посветени на любовта и със сигурност на неговата съпруга - педагогът и поет, както и писател за деца - Дида Гемиджиева. "Георги е изключителен поет и аз съжалявам, че той не обърна повече внимание на стиховете си", сподели тя при една от срещите на Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище.
Стоян Радулов
_______________________________________
Посмъртно / In memoriam

Няма коментари:

Публикуване на коментар