А ви едът и вас орлите дърти

Из "Историите на бачо Евстати"

"Нашенец с лула", акварел, худ. Чудомир, 1964 г.

Панагюрище. Петрана и Величка - две комшийки, си говорят през оградата привечер:
- Велико, мари, къдя фанахте снощи сички, та нема никой у вас и бе тъмно като в рог, ма?
- На госте беаме, како Пено, у стринкини... Едене, пиене... Като секи път.
- А-а-а, добря, че нящо се попритесних. Викам си на акъла "Таа па, Велика, и Еван - толкоз рано, нивга не е било!"... Я, разправяй, разправяй - имам още време, тамън турих барабоа а къкре.
- Ми, нема що а ти оратъ, ма, аз горката...
- Що е станъло ма, Велико, та така пофуня отведнъж? - разтревожи се Петрана.
- Ми, що? Еван пак се накваси - да ми прости нявга Бог тоа грях! - а земе почти а се гътне, пущинака му с пущинак - а се бе гътнал, де, та а свърши таа мъка мойта!
- Е, пийнал си е повечко чивяка. К`во толкова!?
- К`во, к`во! Нали не е палнъло още твойта черга! Такова! Куту пие рикия не мое а свърши, кут не пие - не мое а почне...
- А-у-у, не е една белиъ! - Престорено се прави на съпричастна Петрана. - Много кърка той, мно-о-ого. Аз се го паза далече от чичо ти Добре, оти и на него му е слаб ангела. Па ако се съберат двамата - току свърши рикията преди Коледа.
- Е, лани стигна до Обрезанье... - вметва за уточнение Величка.
- Е, стигна де, ама пак оди да вари втори път. Чунким другата изтрая до Великден, де! Ама, нейсе...
- Еми, като лочат като прасета суроватка...
- Абе, така и така сме се разбъбрале, я елате довечера с Еван у нас - на пресен барабой.
- Ми, а додем, како Пено, щом си рекла.
- И като идете насам, шовни у фустана от вашта пърцуца, че нашта още не е за варене готова.
- Ша додем бърже, како Пено. Само Еван на връщане от работа а не фане а са залости при Пондьо и Груйо в кръчмата...
- Нема, нема, ма кака. Заранта съм рекла на бае ти Добре, неска с Еван право у дома.
- А си не е дошъл овреме, а съм го надрала - заканва се Величка и със ситни крачки се отправя към мазето да нареже тънки парчета от новата преснина - осолена така, както само Иван може да я осоли.
- Лабут - не! - сопна й се в гръб Петрана. - Само с кротко и с благо, ма, кака. Я на чиче ти Добре и на дърти години к`ъв му е курав.
- А ви едът и вас орлите дърти, ма!
А в далечината на улицата, измежду шиндите на разкривените къщи Иван и бай Добри се прибират бавно и славно от работа - самите те като народна песен.

Стоян Радулов
Чивяк и добре да живее, накрая идва жена му и го прибира - още една история на бачо Евстати.

Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 8)

Вижте още: Чат-моабете и лаладжилъци от панагюрския говор 

_________________________________________________________

ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.

ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

Още "Наречени звезди" от Станчев

Иван Станчев

ДАРЕНА ФОРТУНАТА
                                На Дарина Дечева

Тя живее с човеците и работи на хълм.
И мечтите й - вечните гурбетчии -
са асансьор за Слънцето по стръмното,
а нощем вплита съдби с Месечината.

Тя е пчелата Вит с витална невидимка.
Сбира целувки от кокичета до хризантеми.
И от хорските несмели и греховни мигове
прави хор с орфеевци, празнодумци и неми.

Тя има ангел любим - ванандов и рус -
нещо като РR и коректор при грешки.
Той може планина да премести и Мохамед да научи,
и Коледата да е сред цъфнали кестени.

Аз пришпорих кобилата бяла из глобуса,
ала тя отведе ме при поле със цветя.
И се радваха звездите, че дечурлига са...
Но тук не долитат всичките ни приятели.

И съмна пак. Както при сътворение само.
Бог е Любов. И Слово бе... а ние на срички.
Събираме се и ни делят. Нас - хората и атома!
отвънка и вътре дяволчета завиждат ни.
Споко! Фортуната е знайна за всичко!

УСЕЩАЧЪТ
                              На Михаил Гунчев

Стожер дрежди между полюси и екватора
и пуква розите на Ракнива.
Той знае откъде тръгва вятъра
и къде бленуваме с Месечината.

Той знае графит и диамант ведно.
И представитерната ковчежна извадка.
Защото е след Ной и преди Менделсон -
живеем в Апокалипсиса, а прави сватби.

Той е на "Ви" с възрастни и на "ти" с младите.
А любимата му не го разбира?!
Тригонът : Балкани, Хималаи и Андите...
психографията на любов-мирова.

Някой влизал ли е в галерията на душата ти?
Той вече е вътре - види ли те.
И тържествуват ангелите с галантност.
И сълза, и радост избликват...

Аз заплаках и по земята пороища.
Никой дъга не ми е дарявал.
В стиховете си с дъга облях Богородица.
В ятото сме за Бог и България.

ТАНЦУВАЩИ С НЕБЕТО
На Нарцис и София

Танцува тя през сезоните по павета -
гранитни, жълти, динамитни...
Рисува шесте посоки...седмата към сърцето.
Литна.
Свири той вечността върху моста.
Адажио, глаголати, дъгата...
Сбира шесте посоки...седмата да докосне.
Мерака.
Тя витае към седмата струна.
На него само седмата му остана.
Земна рапсодия - слънчеволунна -
звездна, разцъфтяла поляна.

Струни-лъчи, лъкове дъжд.
Те танцуват с небето ?
И това случвало се веднъж -
в такава нощ - между Млечния път и паветата.

Стихове Иван Станчев
_____________________

ТЪРСИ СЕ СПОНСОР ЗА "НАРИЧАМ ВИ ЗВЕЗДИ"
"Наричам ви звезди". Под това емблематично работно заглавие поетът Иван Станчев от много време подготвя нова поетична книга. Нейното излизане обаче от някоя печатница засега е забулено в мъглите на непредвидимото бъдеще. Но кой знае - може и да попадне сред следващата порция одобрени за финансиране от Общината в Панагюрище издания на местни творци.  Ама я попадне, я - не. Впрочем, тя не е единствената, която се бори да излезе от чекмеджето. Ето защо заявяваме простичко: търсят се спонсори. Книжката ще бъде посветена на скъпи нему люде и изпълнена с лирични отгласи на бурната душа Станчева. Един вид писани от него творби-рефлексии за "звездното" му небе от приятели. Все пак неясното, но задължително светло, по наше мнение, бъдеще на сбирката не пречи на "Чат-пат" да изстреля в аванс подбрани фойерверки от - нека я наречем - зарята посвещения.

КУЛТУРА ЗА ИЗНОС. Да популяризираме Панагюрище сред чужденците

ДА ПОПУЛЯРИЗИРАМЕ ПАНАГЮРИЩЕ СРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ.ОТИДЕТЕ НА СТРАНИЦАТА "ОБИЧАМ ПАНАГЮРИЩЕ. ВИЖ ГО И ТИ" - LOVE.PANAGYURISTE - ВЪВ ФЕЙСБУК И СПОДЕЛЯЙТЕ ПЛАКАТИТЕ НА ГРАДА СРЕД СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ И В СВОИТЕ ГРУПИ. ДА ПОКАНИМ "ЧИТАВИТЕ" ХОРА НА ГОСТИ:

 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.

Дойчо Бучаклиев - заслужилият почит и уважение театрал

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хроника на сценичния живот в Панагюрище" (Дял ІІ. "Ореоли от виделина".)

Дойчо Стефанов Бучаклиев (1888-1964) е с изключителен 50-годишен принос в развитието на театралното изкуство в Панагюрище. Следвайки ученическата си мечта, през 1910 г. се включва в състава на „Общодостъпен театър“ - Видин, създаден от Петко Атанасов, който е учил актьорско майсторство в Московския художествен театър. С приложение на идеите за жизнена правдивост на К .С. Станиславски и В. И. Немирович - Данченко, са пресъздадени запомнящи се образи на сцената. През 1911-1913 г. Бучаклиев е в трупата на Народния театър, когато там е драматург Пейо К.Яворов.
 По здравословни причини след това Дойчо се завръща в родното Панагюрище. В периода 1913-1915 г. изпълнява главните роли в пиесите „Лес“ и „Доходно място“ от Александър Н. Островски, „Живият труп“ от Лев Н. Толстой, „Ревизор“ от Николай В. Гогол, „Сватбата на Кречински“ от Александър Сухово-Кобилин, „Народен враг“ от Хенрик Ибсен и други.
През 1919-1920 г. е избран за председател на читалище „Виделина“. Като ръководител, режисьор и актьор той съживява театралния живот в Панагюрище след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.
Автор е на либретата на оперетите „Илка“ и „Янош Хусарят“, разработени по разкази от руски автори, музиката към които е дело на  друг панагюрец - Лука Зумпалов.
Дойчо Бучаклиев е деен общественик в града - избиран е за общински съветник, през 1929 г. представя Панагюрище при откриване паметника на Панайот Волов в Шумен и други.
В периода 1931-1934 г., като инспектор в Народния театър в София, има заслуги за гостуването в постановки на читалищния театър в Панагюрище на именити български актьори, сред които Кръстьо Сарафов, Пенка и Матей Икономови.
Дойчо Бучаклиев има публикации в централния и в местния периодичен печат.

Неговата студия „Театралното дело в Панагюрище“, включена в том ІІ на сборника „Панагюрище и Панагюрско в миналото“, издаден през 1956 г., е най-добрата творба, посветена на панагюрското театрално дело през онзи период.

Повече за сборника можете да прочетете тук.

Откъс от книгата можете да видите тук.

Съставители на книгата са Нина и Иван Радулови 

Официално представяне на сборника в салона на Читалище "Виделина" в Панагюрище: 28 септември 2015 г., 18:00 часа

НА ЧУЧУРА / панагюрски говор в разказ от Дида Гемиджиева

Дида Гемиджиева

Като текна онова чернило от чупурките на чушмите, фанахме са за главите. Само животните го пиат. То за готвене не стая, камоли за пиене. Исабихме си прането.
Забатачи са наща женска работа.
От зимници и мутваци, от сайванти и битови стаи измъкнахме кобилици и котли, пласмасови бидоне и шишета, па айде коя на Чучура, коя на Койчовец, коя на Щернята, коя пред Банята или при “Свети Гьорги”.
На опашката за вода!
- Ак ни е! - вика мама - Забурави народа що е опашка. То за ляп ли не бе, то за басмъ, за вега. На сякакви опашки съм са редила. Съгъ не мога. Надам са на теп, дъще, да ма раниш и поиш. Разгологъзи са народа, уеде са, угои са. Нека съгъ младите са редът на опашка за вода. Да разберът, че нема  само ори, мели, яш.
И ето ма мен на Чучура. Добря че луе, а не цъцре, та опашката са не бави много. Ама и жените - много. И сяка бъбре нависоко.
- Вода от Марица колко щеш. Ама като водопровода е стар. Сменя го кмета. Пустосват го едни, други го благославят.
- Арно ни е момчето, нищо че градъ е разкопан. Сяка улица - окоп. Нема кадя да стъпиш. Съпиняме са в павета, камане и бурене по тротоарите.
- То що павета и плочки изчезнаа! Крадът ги с камионе.
- Остави айдуците! За децата е страшно. Да земе мойта малкъта да са сумбуляса вчера предкъщи. Добря че чухме. Орева светосията. Ем и рекохме да кюта с баба й дома, да не припарва вънка. Дженгазъ! Пляса и половина!
- И мойто е фитньъ! Не са запира дома. Дека ли има да са акне? И той е блейкя като твойта.
- Дяца, аздисале дяца! Ами старците? Любопитни патки! Да идат да видат. “Ша ида до комшийката, вика свекървата, за аванчето и сакавицата, вика. Зе ги, па са не сяща да ги върне”. Бамбашкъ жена! Да са исипе точно пред Лековичини. Лежи съгъ и се ганика, се друг да й бере гайлето.
- И мойта е гюнасъ, ама даяни на болка. Каквато е гидул, едва е изтътрузихме от изкопъ. Тя - ни гък, ни ох! Кайрати! Оти е виновна.
- Ейляци са дъртите! Немат наще дертове. Надрънди са и тате да иде да гледа. С бастуна стигнъ до вратнята. Позяпа, позяпа що чинат багерете и крановете, па си седнъ на задника.
- Ей, момиче, що пререждаш? Варди си редъ! Големи гяволе се пишеше от маалъта. Не ма бутай, ма! Ша ти омашъ един!
- Не съ подгигилясвай! Живеете си днеска бейгиби. Ем сте роми, а не мангале и се недоловни. От семейните живеете, държавата и помощи ви дава, а се искате. Стой мирно!
- Ама, како! Бързам. Чакат ма гладни дяца!
- И нас чакат. Вода трява на сички.
- Ама, како, мойте са седем. Едът и пиат като провале.
- Кой та кара да раждаш през година? Я каква си млада. Поживей си!
- Така си живейм - едем, пием, пеем и дяца праим. Да са не затрий семето ни.
Опашката не обелва бъкел.
От истината боли.

Автор Дида Гемиджиева 
___________________________________

Разказът "НА ЧУЧУРА"  е от подготвяния за печат сборник с разкази "По панагюрски" и публикуването му в "Чат-пат" е за първи път. Разказът "ТЕАТРО" от същия сборник четете тук.

Репортаж от представянето на сборника "По панагюрски" пред публика четете тук