Все още тропот на коне
тревожи
дните ни,
надбягващи се
с времето.
На съвестта
прабългарските мечове
със злобата
и завистта
сражават се.
Все още!
И тъй
към теб,
към мен,
към нас
препуска конник,
на обичта
с доспехите
брониран.
През робства
и пепелища
ръката си
напред е
устремил,
за да текат свободни
на България реките.
Все още тропот на коне
разпъва
мислите,
надбягващи се
с времето.
За да живеем
българи,
със силата
на днешния
и утрешния ден,
в най-вярната
посока
устремени…
* * *
На Иван
Животът е сълза -
от
обич,
радост,
мъка,
гняв…
Изтрита нервно със ръка.
И продължавам -
по-нататък.
Оставих ли следа?
Стихове Нина Радулова
Стиховете във видеото изпълнява Мариана Лечева
________________________________
"Устрем" е така нареченото програмно стихотворение на все още неиздадената поетична книга на моята майка, което събира в себе си, дори само в една дума, нейната същност през времето и пространството. Написано е през далечната 1981 г., когато съм бил само на 9 години, но далеч не е нито първото, нито последното, сътворено от нея. Тя пише още от ученичка. И до днес споменава с уважение своя учител по български език и литература в панагюрската гимназия г-жа Вълкова... Никога не съм я питал, какво я е накарало да заобича литературата и книгите по начина, по който ги обича. Всяка вечер заспива с книга. Не мигва, ако не докосне страници... Дори професионално е свързана с писаното слово - завършила е библиотекознание и библиография и целият й трудов път е минал като библиотекар - първо в "Оптикоелектрон", а от 20-на години и в "Асарел-Медет". Изчела е десетки хиляди томове книги и безчет други печатни носители... Тя е човекът, който ме накара да разгръщам белите страници; тайно и подмолно ми открехна един свят, който изглежда е по-голям от нашия - защото това е свят на въображението и на фантазията. И през всичките тези години е писала. Някои от кратките й стихотворения са публикувани спорадично в местната преса. Но повечето никога не са виждали "белия свят". През 80-те тя е един от членовете на литературния кръжок "Богдан Овесянин" в Панагюрище (днес това е литературният клуб "Виделина"). "Моите стихове съм творила, след като осъзнах какво е да обичаш", казва майка ми. И доказателствата са в самите тях. Например това кратко стихотворение по-горе, посветено на баща ми, е писано през 2008-ма. Майка ми, разбира се, има и много други за него и за хората, които обича. "В окото на бурята" пък е посветено на мен. Понеже все се "бутам между шамарите", както казва Митко Стефанов, и все търся себе си в мътилката на житейската атмосфера. "Надежда" пък е за сестра ми, която носи удивително красиво име. А без надежда, какъв устрем?... Докато"Извор" е посветено на единствената нейна внучка и моя племенница... Анна.
Обичам да чета стиховете на майка ми. Те са стройни, точни, лаконични и добри като нея. Сигурен съм, че на повечето от вас също ще допаднат. Ще се радвам и да ги чуете в изпълнението на актрисата Мариана Лечева, която притежава глас дълбок, мек и уютен.
Обичам те, майко!
Стоян Радулов
 |
| Нина Радулова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар