"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

За козичките и свободата по Хаиновски


Песен за козата

Вчера спрях на мокрото шосе,
на стадо от козички дадох път.
С копита бяха - дяволски нозе
и май че слизаха от Дойчов рът.

С копита бяха, ала по човешки
ме гледаха с големите очи...
Усещах някаква насмешка,
главата взе да ми бучи...

Оставаха им месеци живот наверно
до Новата година, после - нож
и няма повече да ни се мернат,
бълхи не ще ни лазят до среднощ.

И после трябва да сме по-щастливи,
мечтата ни е сбъдната, нали?
Да, няма ги козите миризливи,
но има ли човеци? Надали.

Децата ни ще знаят, че млекото
не дава го ни крава, ни коза,
а идва на трапезата, защото
във "Билла" е до рафта със боза.

Ще мине време и ще си мечтаем
да блейнат пак отнякъде кози,
но ни кози, ни ярета ще си играят,
ще бъдат "остъклени" във мази.

Така изколваме и слагаме в буркани
това, което не е в нашата бразда,
докато някога за шията не хванем
свещената и свята свобода!

Нистор Хаинов

Няма коментари:

Публикуване на коментар