Под плочника на медиум Септември
издиша делника на успокоено лято.
До полет опъната птичо преддверие
нанизва дните върху вехтошаря-вятър.
Треви закърпват потекла мъгла
из тръбните уши на домовете,
за да отчуват песента в съгласа
до миещия слух на дъждовете.
Послушали съвета на дърваря
клонаците заменят топлата си красота
с раздяла, от която се повтаря
първичната им трудна голота.
Така и аз, подобно на природата -
кръстница на моята съдба,
раздавам добрината си на хората
и оставам зиме само по мечта.
Стихове Иван Станчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар