 |
| Величка Момнева |
Посребряват косите ми вече,
като птици отлитат годините,
но в сърцето си скрито ще пазя
усмивки по сто от нашето минало!
Ако можех на всички, най-ласкаво,
да раздам по частица от мене?!
Как ме сгряват очите ви бляскави -
сто въпроса във тях са стаени.
Сто въпроса - и отговор искате.
Нямам право пред вас да не знам.
Всеки час съм отново на изпит
тук - в свещения, школския храм.
"За поезия днес да говорим!"
"Не,за нашето - новото време!"
"За любов и омраза!" - да спорим!"
"Или как да се пишат поеми!"
Как да кажа, че всичко е сложно?
Как да кажа, че трябва да учите?
Как да искам от вас невъзможното -
за да можете и да обичате?!
Мои мили, момчета, момичета!
Моя радост и моя тъга,
през сълзи, днес ви казвам "Обичам ви!"
Затова ми простете сега!
Величка Момнева
Няма коментари:
Публикуване на коментар