 |
| Иван Станчев |
Ти ли си момичето с ябълките,
дето в съня ми яви се с богиня?
И подир теб сто далматинци малки
ме вардеха с ангелите - да не погина.
Доведе те Хестия на урок при весталките.
Ти, Любов, само оставаше след раздяла.
Във всяка жена търсех любимата.
Но влюбванията оставаха ялови.
Фортуна щеше да ни срещне двамина
не на Хипнос в дебрите, а на яве.
Ти нямаше да си в сън сто години.
Още в това прераждане, без мен,
щеше да танцуваш с дивните.
А аз - не на бял кон, а на чер овен,
в тяло от кал - с душа и половина.
И само една ябълка щях да нося -
не райска, не златна, а на влъхвите.
Ти, любима - в носия от дъга и восък.
Храм е небето, свещеник задъхан...
На венчилото не дарове, а подарък от просяк.
Иван Станчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар