За философията на самотата или “Защо ме оставихте сам, бе?” / Лаладжилъци от Михаил Гунчев

Худ. Никола Златев - "Пейзаж", 40 х 50 см, масло върху дърво, 1947 г.

Стягат се да тръгват къде “Три полени”, (между “Влък” и “Богдан”), татко, най-големият ми батко и най-голямото му момче, имаше четири-пет годинки, “на малинки”. Приготовления впечатляващи: магарето Кирчо – достолепен другар, удостоен с име и самар, дисаги, в дисагите по една висока емайлирана съдина, (да се не смачка сетне малината), в едната съдинка – хлебец, сиренце, сланинка, в другата – домат, краставица, чушчица, все необходими благинки и угоди, отстрани на самара увесено бъкле с водица, денк с палатка, постелка, завивка, да не пропусна тояжката, бая длъжка – ще задава направлението на ушите Кирчови, кога странстват пътешествениците из горските потайности. А, и по нож на кръста, под ръка да е, за сигурност – не се знае, може и Меца Малинарка да срещнат, пък тя си е чевръста!
Пристигнали, по живо-по здраво, разтоварили транспортния другар, брали каквото брали – балкан широк, малина много, свечерило, опнали палатката, стъкнали огнец, сядат да вечерят. Месечината се бави, нощна птица улулица се киска с глас на вещица, издълбоко ечат води, Кирчо пръхти спънат наблизо, пламъчета последни се гушат, плахо полягат, кобен час – тъмнина като вълк пълзи. Вечерята сладка, ама сънят дваж по-сладък – как положили глави мъжагите, тъй и захъркали.
По едно време, разказва ми татко, сещам, нещо ме разтърсва, дърпа ме, друса, сбутва ме и се вика, та се цепи: Защо ме оставихте сам, бе?
И заключава: Какво нещо – между двама ни е детенцето, пък се усетило самò!
Да, съгласявам се. Какъв по-прост, по-нагледен урок по философия на съобществото!? Не физическото, а душевното отсъствие поражда чувството за самота!

Разказа Михаил Гунчев,
21.08.2012 г., Стрелча