"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Из хълмове от полумрак шета Боян Ангелов

Разплата
Било е, за да бъдем.
И, вторачени
в оная непосилна аксиома,
събуваме
усмивките си лачени,
за да потънем
в бездиханна кома.
Сега е време
мъжките ни сънища
да украсим
със скръбни еполети
и да дарим на бликналите пътища
видения,
все още неотнети.
В спиралата към тези отчаяния
пулсира блясък
мълчалив и матов.
Облъхван от невидими ридания,
животът става
по-ленив от блато.
Олтари жертвени
щом сме за огъня
или безспирен пир
за безгръбначните,
къде е единението
с бога на
преобразените
посоки
злачни?
Къде е времето,
щом няма минало
за неосъществените
любови,
щом бъдещето
срещу нас е зинало,
а за отвъдното
не сме готови?!
Било е,
за да сме…
и над пределите
бистреят на доброто заревата,
ала до там ще стигнат
само смелите,
които не потърсиха
разплата…

Прозрение
Това кълбо,
побиращо се в шепа,
е като глас,
побран
в любовен шепот…
А можеше
да метаморфозира
в слова,
ако не беше глинен къс.
Пренасям го
във волята си,
със
сърцето си,
ще му даря душа…
Преди отново да го разруша.

Първичен инстинкт
Дали далията
има устни от хоризонт
и дали в нея нежно диша
малкото на пеперудата
което
трепери
от птицата
която
трепери
от мен
треперещия от гняв

Обожание
Обожателят на боговете
има своя образна фантазия.
Мислите му винаги са слети
с чувството, че го очаква празник.
Обожателят на красотата
спи в подземия нечистоплътни
и сънува бялото разпятие,
към което се стреми духът ни.
Волята му за какво жадува
и защо отново е в окови?
Недоказаното съществува,
за да замени мечтите с нови!
Отчаянието не е призрак,
а е бариера за мечтите.
Не споделяйте дори пред близък,
че понякога насън летите!

Стихове Боян Ангелов
Стихотворенията са от новата поетична книга на автора 
"Хълмовете нямат полумрак". Повече за нея научете тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар