"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Донка Чамова в стихове: "Не успях да кажа думите на хората, поете..."

Донка Чамова
Томление
Звездният свят се стопява без теб,
мъждука светлината на свещи.
Черни прилепи бият крилете си - креп
и тамян обгръща вещите.

Къщата твоя в късния час
се стопява във мрака.
Време ли, вечност ли мина, но аз
с тайна надежда те чаках.

Славей в градината песен реди,
тихо се ронят липите.
Трели се сплитат с тъмни бразди -
тих реквием за душите ни.

Звездният свят се стопява без теб,
свещите плачат във здрача.
Черни прилепи бият крилете си - креп
в душата ми, която плаче. 
(Публикувано във в. „Време”, бр. 35, 2005 г.)

Спомен
Когато тръгна в гаснещия ден
от младостта си спомен да подиря,
до мен ще тръгне спомена смутен,
оставил в паметта ми топла диря.

Ще зашумят зелените брези
край тихата пътека в полумрака.
Припламнал залез огнен ще пълзи
и за отмора вечерта ще чака.

Със спомена за хоризонта тих
ще плуваме към изгрева на дните.
Прегърнала те в крехкия си стих,
ще стигна уморена до зенита.
(Включено в стихосбирката "Евхаристия", 2007)
 
Масло върху пано, худ. Лозена Муховска. Картината е включена в книгата "Евхаристия", 2007
На Христо Фотев
Виелица нахлу в салона
и не успях да кажа
думите на хората, поете.
Виелицата завъртя ги
и отнесе.
Някъде далече, където
в слънчевата страна
мечтите и на гладните деца живеят.
Децата ни
дали за думите ни
жадни са сега,
или за топла ласка край елхата
на мама и на баба
сгушили се в скута.
Дано виелиците
не достигнат никога дървото
и не прекършат клоните,
където
мечтите им в гнездата се люлеят
и в слънчевите приказки живеят.
Над тях бди Божията майка свята.
Поете,
пожелай ни
бъдещето –
България с тях да е богата.
(Включено в сборника "Дойдох, видях!", 2012)

Стихове: Донка Чамова

Донка Чамова в редакцията на в. "Време" в Панагюрище, 2005 г.

Донка Чамова: 
"Не успях да кажа думите на хората, поете..."
Донка Чамова е една от най-скромните и тихи поетеси на Панагюрище. Публикувала е изкючително рядко, а дебютната й книга дойде твърде късно, по скромно лично мнение. Нейните чувствени и така женски стихове разкриват една силна, страстна и интелигентна натура, привлечена от човешката топлота и от желанието за общуване.
Донка е неизменна част първо от литературния кръжок "Богдан Овесянин", а по-късно и на клуба "Виделина" към панагюрското читалище. В битието си дълги години работи като медицинска сестра в офталмология.
Ето какво споделя Донка пред Димитър Дънеков за антологичната хроника, посветена на  панагюрското литературно братство: „Вълнувам се винаги, когато става въпрос за кръжока. Свързах живота си с него отпреди близо 40 години. Спомням си, че се представих първо на Дочка Кацарева. С доста голямо притеснение, естествено. Тя беше
толкова авторитетна, че я мислех за председател… Водех с мен и синовете си – тогава 5-6-годишни… Беше ми интересно – особено на срещите с различни поети и писатели... Харесваше ми и това, че при нас се отбиваха по-млади автори, даже ученици... И аз самата не се отказвах от участия в рецитали – четях по училищни тържества, играех Баба Марта, четях приказки в детските домове... А импровизираните събирания и разгорещените дискусии, все едно къде - в къщата на Иван Станчев, около огъня в двора на моята стара къща, в снега на Панагюрски колонии, за мен ще си останат незабравими…"

На няколко пъти Донка Чамова е носила в редакцията на в. "Време", докато работех там, свои стихове и все с уговорката "ако остане място". При един такъв щастлив случай направих и горната снимка.  Публикувала е и във в . "Оборище".
Своята първа самостоятелна стихосбирка "Евхаристия", илюстрирана с картини от Лозена Муховска, Донка Чамова успя да издаде едва през 2007 година. През последните години живее предимно във Варна, но пътува и до Панагюрище.

Стоян Радулов

Няма коментари:

Публикуване на коментар