"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Ана Ракова - панагюрският лиричен сопран

Ана Ракова
ГОЛЕМИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПАНАГЮРИЩЕ

Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015

Нейното име е добре познато на панагюрци, но и не само на тях…
Ана Цвяткова Ракова е родена през 1936 г. Завършва с отличие СПУ „Нешо Бончев“ - Панагюрище, а след това - специалност „Музикална педагогика“ във Висшия музикално-педагогически институт - Пловдив. Дългогодишен преподавател по пеене и музика в панагюрската гимназия „Нешо Бончев“, където ръководи ученически духов оркестър и средношколски хор. Неизменна солистка на ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. С неподражаемия си лиричен сопран винаги предизвиква възторг у публиката.
Ана Ракова изпълнява главна роля в грузинската жизнерадостна оперета „Кето и Коте“ от Виктор Исидорович Долидзе, издържала 14 представления в сезон 1957-1958, пожънала завиден успех и масово посетена от панагюрското гражданство; играе Добрата фея в детската оперета „Приказен сън“ от Илия Илиев (1956); блясва певчевска й дарба в класическата унгарска оперета „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, играна многократно два сезона (1963-1965) и при голям успех.
Ана Ракова е автор на книгата „Музикални традиции на град Панагюрище. Летописи“ (2005).
Нейният певчески и артистичен талант получава държавно признание - тя е носител на орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, юбилеен медал „100 години от Освобождението на България от османско робство“, златна и сребърна значка „Отличник за читалищна дейност“ на Комитета за изкуство и култура, златен и сребърен медал „За заслуги към Панагюрище“.
„…Когато Анка постъпва в „Камбанчето“ (дн. Техникум по лека промишленост „Райна Княгиня“), учителят по музика Атанас Сугарев я привлича към хора и се занизват училищни тържества, нито едно от които не минава без нейно участие. По-късно талантливата певица се записва в четиригласния смесен хор на гимназията с ръководител Ана Главчева. В началото на 50-те години солово изпълнение на Анка Ракова - руската песен „Дубинушка“, й донася индивидуално отличие на фестивал на ученическите хорове.
…Когато завършва гимназия, тя започва работа в рисувалния отдел на промкомбинат „Текстил“. Тогава заедно с Радка Ценова създават модела на най-големия персийски килим, тъкан в Панагюрище. Близо два месеца 25 жени на трисменен работен режим тъкат за резиденцията на индонезийския президент Сукано килим с големина 121 кв. метра. Поради липса на подходящо за размерите му помещение, килимът е изпран на площада пред църквата „Св. Георги“ (б.а. днешния пл.„Райна Княгиня“).Съвсем в духа на времето и комбинатът си има смесен хор. С него Анка Ракова участва в различни фестивали на художествената самодейност.
Звездният миг за талантливата певица настъпва, когато през 1955 г. нейната колежка Гина Богоева (б.а. солистка на ансамбъла) я завежда при Делчо Радивчев - диригент на известния читалищен ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“. Освен че получава нотна грамотност и се научава да работи с щимове, тук Анка Ракова започва своята активна солова кариера. Завладяващият й глас - специфично висок лиричен сопран, който без усилия взима си-бемол на втора октава, печели възхищението на самодейци и зрители.
… Панагюрци завинаги ще помнят нейните прекрасни дуети с Никола Скачков, Делчо Карайлев и Лука Милков, както и с Тотка Радивчева, Гина Илчева, Лиляна Коларова и Мария Хантова.
Като в свои води се чувства Анка Ракова, когато участва в читалищните музикално-сценични постановки на „Царицата на Чардаша“ от Имре Калман, „Кето и коте“ от Виктор Долидзе…
…Анка Ракова споделя: „Птичето веднъж каца на рамото.“ И с малко тъга си спомня как дошлият по покана на Делчо Радивчев проф. Драгия Тумангелов, след като чул възможностите на гласа й, казал: „Момиче, златна мина имаш в гърлото си.“ Предложението му за две години да направи от нея оперна певица, която да обикаля света. Анка не приема заради възрастните си родители. Остава сред самодейците в Панагюрище…
Завършва с отличие Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, спечелила възхищението на държавната изпитна комисия с председател Райна Кошерска, с прекрасното изпълнение на „Ария към месеца“ от Дворжак. И водена от огромната си любов към музиката и от вродената си нагласа - себеотрицание в името на другите, Анка Ракова 18 години е учителка в СОУ „Нешо Бончев“. Ръководеният от нея хор и оркестър получават различни отличия. Преди да се пенсионира, учениците посрещат любимата си учителка с огромния  надпис: „Не искаме другарката Ракова да си отива в къщи!“
Богата е сбирката от награди: орден „Кирил и Методий“ - сребърен и златен, сребърни и златни значки от Върховния читалищен съвет, почетен знак на Панагюрище за лични постижения в художествената самодейност, участие в ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“ и училищна работа…“
(Из статията „Анка Ракова: „Имам още желание да пея!“от Мариана Динова, в. „Оборище“, бр. 32 от 28 юли 2000 г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар