от Константин Преславски, 893–894 г.
Аз се Богу моля с тези думи:
Боже Светотворец, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
Господ-Дух прати ми ти в сърцето,
Да ме лъхне с пламенното слово,
Ето в правий път да тръгнат всички,
Живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
И в пътеки светлина нетленна
Към евангелския дух възжаждан.
Литна днес и племето славянско
Милостта на кръста твой да търси...
Но на мене, който моли помощ,
Отче, Сине и пресвети Душе,
Просещ - твойто слово дай ми.
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Опази ме ти от горда злоба
Фараонска, изцели ме, дай ми
Херувимска сила шестокрила,
Царю на царете! Да опиша
Чудесата твои вдъхновено,
Шествувайки пак по пътя славен,
Що учителите двама, вечно
Юнни, начертаха... Да направя
Явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава -
днес, вовек веков и до амина.
Новобългарският поетичен вариант е на
Емануил Попдимитров, София, 1933 г.
„Азбучна молитва“, „Учително евангелие“ - част от страница, Константин Преславски, Руски препис, XII в., Държавен исторически музей, Москва
Повече за Константин Преславски - тук
Повече за Емануил Попдимитров - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар