 |
| Малката Вирджиния, писмото й и Франсис П. Чърч |
През декември 1897 година в редакцията на вестник "New York Sun" се получава писмо от едно 8-годишно момиченце, което моли авторитетният вестник да отговори на въпроса: "Има ли наистина Дядо Коледа?"... Това е малката Вирджиния О`Ханлън, която първо пита баща си дали наистина има дядо Коледа. Детето започва да се съмнява в съществуването на брадатия старец, когато нейните приятели ѝ казват, че той не съществува. Филип предлага на дъщеря си да пише на известния по онова време в Ню Йорк вестник, като ѝ казва, че „ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“. Той вероятно се е опитвал да избегне пряк отговор, но Филип несъзнателно дава възможност на редактора на вестника Франсис П. Чърч да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му философски страни.
Чърч е кореспондент по време на Американската гражданската война. Тогава той наблюдава голямото страдание, липсата на надежда и вяра в по-голямата част от обществото. Макар статията, която Чърч написва, да е напечатана на лошо място в страница от вестника (под новина за ново изобретение - безверижно колело), посланието на текста стига до сърцата на всички, които го прочитат. Един век по-късно статията остава най-печатаната статия в който и да е вестник на английски език
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън:"Драги редакторе,
аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?
Вирджиния О' Ханлън"
Отговорът на Франсис П. Чърч:"
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора, и на децата е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа?
Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа. Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно... Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след десет пъти по десет хиляди години той ще продължи да носи радост на детското сърце."
