"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Равновесието на Катя Маринова

Равновесно

     "На подводни скали се натъкна животът ми.
     Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
     И се влачеше дрипав край моите бордове
      на вълните зеленият шлейф."
                      Кръстьо Раленков

Но изписка мъниче – светулка опърлена,
изсвистя над покоя безумен камшик.
Не намерих спасителен пояс и хвърлих й
нечовешки спасителен вик:

Пожелай си не клада, порой пожелай си
и под всичките сбруи дъждовни плачи!
Забрави, че си малко парченце от Рая,
че си лъч светлина забрави.

И отекна себичен, първичен и грохотен
онзи вопъл небесен, изтръгнат със нож,
от чиито прегризани вени потекоха
равновесни следи в тази нощ.

На разсъмване облакът – Ангел-спасение,
запокитен увисна в небесния вир.
Аз потънах. Но превързала раните спеше
светулката жива – моят син.

Стихове Катя Маринова
(Това е текст, случил се преди време във вихъра на една детска (и не до там детска) игра - б.а.)

За вярата, поезията и романтиката, с които невидимият свят на Дядо Коледа съществува

Малката Вирджиния, писмото й и Франсис П. Чърч
През декември 1897 година в редакцията на вестник "New York Sun" се получава писмо от едно 8-годишно момиченце, което моли авторитетният вестник да отговори на въпроса: "Има ли наистина Дядо Коледа?"... Това е малката Вирджиния О`Ханлън, която първо пита баща си дали наистина има дядо Коледа. Детето започва да се съмнява в съществуването на брадатия старец, когато нейните приятели ѝ казват, че той не съществува. Филип предлага на дъщеря си да пише на известния по онова време в Ню Йорк вестник, като ѝ казва, че „ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“. Той вероятно се е опитвал да избегне пряк отговор, но Филип несъзнателно дава възможност на редактора на вестника Франсис П. Чърч да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му философски страни.
Чърч е кореспондент по време на Американската гражданската война. Тогава той наблюдава голямото страдание, липсата на надежда и вяра в по-голямата част от обществото. Макар статията, която Чърч написва, да е напечатана на лошо място в страница от вестника (под новина за ново изобретение - безверижно колело), посланието на текста стига до сърцата на всички, които го прочитат. Един век по-късно статията остава най-печатаната статия в който и да е вестник на английски език
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън:
"Драги редакторе,
аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?
Вирджиния О' Ханлън"
Отговорът на Франсис П. Чърч:
"Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора, и на децата е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа?
Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа. Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно... Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след десет пъти по десет хиляди години той ще продължи да носи радост на детското сърце."

Световна класика: Модерност по Кандински от зората на абстракционизма


Руският художник Василий Василиевич Кандински (1866-1949), които живее и твори предимно в Германия и Франция, е смятан за родоначалник на абстракционизма и автор на първата такава картина през 1910-та - провъзгласява го сам. Година по-късно той издава своя трактат "За духовното в изкуството", където обяснява и регламентира структурата на новия пластичен език.
Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите. Той им преписва смислени асоциации и ги подрежда в противоположни двойки: синьо (студ, небе, метафизичност, безкрайност, спокойствие, концентричност) срещу жълто (топлина, земя, агресивност, ексцентричност); черно (тъмнина, безнадежност) срещу бяло (светлина, възможност); червено (живот, възбуда, сила) срещу зелено (спокойствие, неподвижност); оранжево (иритация, движение) срещу виолетово (охладено червено). "Точката е първоначалния елемент на празната площ. Хоризонталата е студена, носеща основа, тиха и черна. Вертикалата е активна, топла, бяла. Свободните прави са подвижни, сини и жълти. Самата площ е горе лека, а долу тежка, вляво като "далечна" а вдясно като "дом", пише Кандински. Освен това той се опитва да свърже някои цветове към определени форми, като например синият цвят с кръг, червеният с квадрат и жълтия с триъгълник.
Въпреки че Кандински никога не се изказва публично на тема японско изкуство, в наследството му се намират многобройни японски дърворезби, доказващи, че се е занимавал и с източноазиатско изкуство. Най-големи колекции от негови творби притежават Музей "Гугенхайм" в Ню Йорк и "Ермитажа" в Санкт Петербург. Най-скъпите му картини и ескизи днес достигат цени от над 20 милиона долара.

Не е късно още да се опомним! . . .

Или в Деня на народните будители

               На пресветата памят
               на Димитрия и Константина Миладинови



Отечество, Отречество, Отсечество…
  
О, Отче наш!
Иже не си
на небеси.
Татко, отреден
на Себеотречените,
Бащице посечен
на Себеотсечените,
помилуй нас,
грешните Твои чада –
викащи в мъглата!
И изпод земята ...

Михаил Гунчев, 1 ноемврия 2008 г., Стрелча

Будителите като самоотвержени воини ни водеха към просвета, към свобода и към култура

 "Да си буден, когато измамен светът заспива;
Да си смел, когато овластен страхът тронува;
Да си силен, когато невежеството се надсмива,
и простиш, когато враг на твоя бряг гостува!
Тогава непобедена ще бъде твоята ръка
и с тебе Път надежден ще ходи хорската съдба!"

"Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски, за празник на българските будители. Това е празник на големите българи и стремежа им да се обединят всички усилия в прослава на българския народен гений. Отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народно просвещение и културни идеали.
Министър Стоян Омарчевски, 1922 г.

Първото честване на народните будители става на фестивал в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.
Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. Така през 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски по инициативата на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. Но през 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.
"Чат-пат"

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.