Есенно листо

На високото старо дърво
си висеше червено листо.
То чакаше буйния вятър
да дойде със своя театър,
с артисти – засмени вихрушки
от волни листа – все пъструшки.
И дълго листото не чака.
Пристигна с летене листака
сред вихрени танци понесен
и вятърна есенна песен.
От клона листото се пусна
и в танца вълшебен се впусна,
защото само си поиска
да стане свободна артистка.
В небето балет да играе
 там фигури чудни да вае.
Под слънчеви нежни милувки
да свети без грим и преструвки.
Унесено в танца небесен
самичко остана, без песен,
че вятърът духна листака
нагоре…надолу…нататък…

Изгуби се май че листото!
Потърси – къде е дървото? –
да кацне на своето клонче
като закачено балонче.
Но все непознати дървета
видя, че стърчат към небето
с безлистни, оголени клони.
Листото сълзичка отрони.
Приседна – добро, уморено –
до корена. Тъжно-червено.
И чу как шептят семената
разпръснати върху земята,
 със шума дебела покрити,
на топличко хубаво скрити.
-Студено е! – някой проплака.
Погледна листенцето в мрака
и семенце голичко зърна.
 Тогава с любов го прегърна.
Със себе си то го загърна
и светлата радост се върна!
Тъй спаха съвсем непробудно
до края на зимата трудна,
когато дойде пролет чудна –
усмихната и ранобудна!

Стихове Юлия Момчилова
(Схитоворението "Есенно листо" е удостоено с ІІІ награда на Националния конкурс за детска поезия "Стоян Дринов `2013" в Панагюрище.)

Резултатите от конкурса през 2013 година можете да видите тук

Честит празник на българската духовност, азбука и книга - 24 май!

Честит празник на всички мои учители, приятели и хора на духа! Нека не забравяме, че най-строгият учител е животът ни, но най-мъдрият е книгата до нас! Нека не стихват жаждата ни за знания, за красотата на изкуството, както и постоянният ни стремеж към духовно възвисяване. Отправям светъл зов към българщината у всички вас, приятели, колеги, творци, народе... „Върви народе възродени, към светла бъднина върви с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови!”. Да е честит празникът на българската духовност, азбука и книга - 24 май, на всички българи, сънародници мои! Бъдете!

Светите братя Кирил и Методий и нашата азбука

Сърдечни протоколи

Какво безкрайно могъщество в думите,

които пробуждат спящото чудо

на живота - обречен на хората,

на чувството за живот - винаги будно.

И от техните страници вечни

говорят ни сърдечните протоколи –

увенчани от поетите с песни

и поръсени с най-светлия прах лунен

на Аз, Буки, Веди, Глаголи...

И това слово посочва ни как се създава

в огнени битки на радостта битието,

че страшно щастие е нямало и няма,

а само подвиг - да продължиш, накъдето

сърдечните протоколи ти сочат

и да тръгнеш по стъпките святи.

Не слагай никога своята точка

и в бъдеще ще бъдете слети

в чувството за живот - винаги будно,

в прекрасното и сънено чудо на чули

безкрайно могъщество на светлото слово

на Аз, Буки, Веди, Глаголи...

Стихове Стоян Радулов

(Стихотворението е от дебютната книга на автора "Пътуване към Акаша")

Фотописи: Петранка Божкова с личен план за действие

Николай Радулов е "Творецът на годината" за 2013-та в Панагюрище

Николай Радулов, снимка Соня Гарчева

Панагюрският художник Николай Радулов е новият носител на общинския приз "Твореца на годината" за 2013-та на Панагюрище. Наградата е учредена още с решение №230/29.04.2009 г. на общинския съвет в града. Номинирането за нея става по предложения на културните институции, общински организации, сдружения с нестопанска цел и творчески групи. Наградата е съобразена със системата за морално и материално стимулиране на учителите и културните дейци от община Панагюрище.
Номинацията на Николай Радулов бе издигната от Литературен клуб "Виделина" и подкрепена при гласуването на 17 май от негови членове. Той е получил равен брой гласове от членовете на разширената комисия, заедно с хореогарафа Елеонора Найденова, предложена за приза от Обединен детски комплекс и Сдружението на предприемачите. Решението в негова полза е, защото той е получил повече гласове на панагюрци в първото онлайн допитване, организирано на официалната страница на община Панагюрище в интернет. За приза бяха предложени още музикалните педагози Пепа Филина и Стефка Стефанова.
През 2012 година Николай Радулов участва в няколко успешни изложби. През декември например това бе годишната изложба на Дружеството на пловдивските художници, чийто редовен член е от 2010 година. Особено популярна е серията негови творби, озаглавена „Жената и Котката“.
Николай Радулов е част от кръга "Чат-пат", както и оформител на панагюрския седмичник "Време". Един от последните му проекти е оформлението на най-новата поетична книга на Дарина Дечева "Имало и други полети".
Радулов в момента е и редовен докторант в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, където работи върху дисертация в областта на изобразителното изкуство.
Честито, приятелю!
"Чат-пат културни новини"

Очерк за Николай Радулов можете да прочетете тук

А тук може да разгледате личния му сайт

Има и други полети за Дарина Дечева

Новата поетична книга на Дарина Дечева "Имало и други полети" е факт. Тя излезе от печат на 17 май 2013 г. с щемпела на сдружение "Хулите".

Редактор на книгата е поетесата Камелия Кондова.  

Оформител на изданието е нашият приятел, художникът Николай Радулов, тазгодишният носител на приза "Творец на годината" на Панагюрище. 

Честито на нашата приятелка и авторка в "Чат-пат"! 

Зад добрата поезия стои добър и чист човек

Драги читателю, диагнозата е безпощадна: Дарина Дечева е Поет! Не съм й откривател (още по-малко лекуващ лекар, защото съм наясно, че лечение няма :)), но съм щастлива, че влязох – първо като читател, а после и като редактор - в талантливия свят на това момиче. И не зная с какво успях да й бъда полезна, но със сигурност зная, че тя ми даде много от празника, който неизбежно причинява истинската поезия. Затова стъпвах на пръсти - да не счупя този празник с размахано редакторско пръстче, да не давам готови редакторски съвети, а когато го правя – да внимавам да не я отдалеча от нея самата, в един момент се хванах, че чисто технически – подреждайки книгата – ми е свидно всяко стихотворение, с което трябва да се разделим, а обикновено тази свидност е характерна за автора :). Пиша тези думички, защото Дарина е поредното доказателство, че зад добрата поезия стои добър и чист човек. И точно тази великолепна комбинация причини и появата на „Имало и други полети”. В тази книга има толкова болка, колкото само сърцето на Поета може да понесе. Но и толкова надежда, колкото само сърцето на Поета може да даде. Ключовата дума е обич – през разпятието, предателството, троскота – та до прошката и възкръсването. Съхранената и отгледана обич, която ти дава правото на други полети. Аз си полетях (и пак ще го правя), защото е книга, която не можеш само да разлистиш, а книгата, с която се живее.
Ако не ми вярваш, читателю, разлисти я – и после ще се търсим из небетата на Дарина Дечева.
Камелия Кондова

____________________________________________________________
Интервю с Дарина четете тук. 
Освен в "Чат-пат", стихове от Дарина можете да прочетете на личната й поетична страница във Фейсбук, озаглавена "Сезонът на глухарчетата". Там тя ще ви посрещне с думите: "Здравей, страннико. Добре дошъл на страницата ми. Ако ти хареса - остани. Обещавам да ти бъде леко (понякога). И да летим като пухчета от глухарче. Имало и други полети и искам да ти ги покажа..."

Репортаж от софийската премиера на книгата "Имало и други полети" вижте тук.