 |
| Иван Станчев и Тотка Лунгарска. Снимка Стоян Радулов |
На Иван
Домът ми е Аврамов.
Вратата незаключена заспива.
На спалня бяла
посрещат изгрева разбудени души.
Под дряна дреме сянка на приятел.
Усмивка мамина в саксията цъфти.
По калдъръма стъпкана омраза,
над нея полъх от любов.
За всеки има място тук,
ако дошъл е с искрено сърце.
Приятел търсещ, рамо да поплаче.
Скиталец - топла дума
скътана в зрънце,
което утре да посее в друг
и тъй да продължи безспир
на добротата всемирната задача.
Духът ти е Аврамов дом, Иване!
Отворен е... Такъв си остани!
Стихове Тотка Лунгарска
* * *
На Т. Л.
Такъв е сега животът ни -
сплита косите си с цвят на пор.
А бяха мечти и любови...
Съдбата ни вкарва във коридори,
по които учим уроци -
и картини в съавторство с други
рисуваме нашата си голгота.
Кръста си носим, а разваля се плуга...
Живот да оставиш и път!
Редом има съпътстващи мероприятия.
Е, с тях е разкъртващо..
Това в онова, онова в това и душъта в Рая?
Хайде сега да се цунем!
Който завижда - е приятел в развитие...
И идат, съзиждат блудни!?
да правим храм на Небесния ктитор.
Стихове Иван Станчев
Още от поетичните диалози между Станчев и Лунгарска четете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар