 |
| Кръстьо Раленков |
Адски си умна. Затова си загубена
във всички възможни смисли.
Умните никога не хитруват,
по природа са чисти.
Хитреците са разсъдливи.
Калкулират шансове бързо.
Не се втурват да гонят дивото,
страдат от чувствен мързел.
Иначе - пишат дълбоки студии
за рицаря от Ла Манча.
Но няма да им се случи чудото
за него да се разплачат.
И като мощни и мръсни влакове
ще профучават през гара Левски.
И ще блъсват в гръб, неочаквано
идиота на Достоевски.
Нещо такова приказваме с теб, в двата края на нета
и наместо целувки, до горест цигарите всмукваме.
Още плахи пред щастието да се намерим,
като току-що избягали от Карлуково.
Точно днес започва и животът ти
Ей така, понякога се свлича
целият живот като лавина.
Не е повод да не се обичаш.
Не е повод да самоизстинеш.
Не е повод да не си прощаваш.
Знаеш ли, че прошката е билка?
Остави, че заздравяват раните.
Пиеш ли, преставаш да убиваш
светлото, невинното, доброто...
Но ще си безжалостна с бруталното.
Между тях са грешките - животът ни
и сърцевината му е вляво.
Затова - отворила прозорците -
погали със обич всяка рана.
Любовта е най-добрата лоция
в безпосочността на океана.
Трудно е... Но не е невъзможно.
Любовта е знак, а после - сричане.
Сричай бавно, с цялата си кожа:
днес-от-ме-не-ня-ма-по-о-би-ча-на...
Миналото... То пък е снагата ни,
дето помни белезите, болките...
Изправи я! И тръсни главата си.
Точно днес започва и животът ти.
Точно днес си толкова красива!
По красива ще си само... утре.
...Пиша и сърцето ми се свива:
ще изчезнеш ли, щом се събудиш?...
Обсадно
Странно, нали?..
Да обсаждат сърцето ти,
сякаш е
стратегически град.
Пред стените му цвилят конете
на познатия
непознат.
От мъглата на Авалон изплува
и в мъглата на Авалон
ти не искаш той да щурмува,
ни да свърне
със своя кон.
И не знаеш кое ще е грешка,
ти, решителната
войводска
внучка.
А по всички бойници
страховете ти
той с по един стих
улучва...
Стихове Кръстьо Раленков
Няма коментари:
Публикуване на коментар