Стихове от килера на Иван Вълев

Килерите крият съкровища, особено този на Иван Вълев :)

Стихове от килера
Дядова нива

Ето: зима е, бяло е, вихърът свири
в необраните тромби на слънчогледите.
Днес съм в родното село наследство да диря.
Днес земята на дядо делим с братовчедите.

И въртят се пергелите, скърцат рулетките -
на парцалчета детството е нарязано,
омотано е в тънките мамини плетки,
в старите ракли при чергите пазено.

Без земята - безцелно животът ни креташе,
младостта ни си тръгна измамена.
Без земята живяхме - без покрив, несретници -
и не пуснахме корени в камъка.

Ето: сняг слънчогледите бавно покрива,
но не може да скрие горчилка и злоба.
Ще получа от старата дядова нива
точно колкото трябва за няколко гроба.
Стихове Иван Вълев
(90-те години на ХХ век. Отпечатани в сп. "Тракия", закрито тогава.)