In memoriam: Анна Ацинова - "Едва ли!"

Анна Ацинова

Едва ли!

Но ако се случи някога
за мен с добро да си припомниш,
дано да бъде ранна есен
изпълнена със сокове и звън;
да бъде залез с мек бакърен блясък,
пред него силует на свещен параклис;
да се целуват пожълтелите листа за сбогом;
щурецът да скрибуца последната си песен...
Ти мълчи, не говори със себе си дори.
Недей, недей рисува образ избледнял;
със шепата си пръст рохкава заграби
и силно я притискай дорде се сгорещи.
Умората на ръбестия, хладен камък остави,
влагата в очите не допускай да сълзи.
Преди да ти е станало студено си тръгни...
Там, в тихото спокойствие, ти мене остави.

Стихове Анна Ацинова

_____________________________

Факсимиле на оригинала

Глас от високо: Калин Донков - "Материя"

Калин Донков

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

Стихове Калин Донков

Гавърверсия: Козите ескадрони

Козите ескадрони

Всяка утрин от зарана улицата ни осрана
среща кози ескадрони, води ги брадат козел.
А от тях валят стотици кърлежи, мухи, бълхици,
и подскачат, и се стрелкат към телесната си цел.

Пръч навири крак, пикае, за настилката нехае,
после бодро рог накриви и уши припляска с кеф.
Следват го на всяка стъпка Дечка, Понка, Верка, Събка –
миските – кози използват тротоара за кенеф.

Пораздрусват сочно виме – пролет лято есен зиме,
като на парад минават ескадрон след ескадрон
и по улицата наша, замечтани в тучна паша,
сеят дръзки буболечки милион след милион.

Ето татък край кафето, кански изпищя детето,
и захлипано зачеса нафасулено краче.
А до него кака тупа яростно под минижупа
И си мисли: ”Ах, какво ли гаджето ще си рече”.

Ах, проклети ескадрони, мамата ми се разгони,
бърка в тесни панталони някакъв пъпчив младеж.
И от кмета до келеша целий град се гневно чеше
и по своему се бори с общоградския сърбеж.

Само пенсиите горди, оглавили кози орди,
гледат виметата пълни със надежда и копнеж.
Чоплят спомените стари и примляскват за попари,
влачат гумени клепари след брадатия кортеж.

Те ще влезат във Европа във една ръка със сопа,
И дори в Париж ще търсят де козата да пасе.
А градецът ни прославен пред дилема е поставен:
В крайна сметка ние що сме, град или Те Ке Зе Се?

Томи Наплатанов

На 4 юли в общината ще се състои общоградски дебат по темата.

Чат-пат кьоше по Джубран Джубран

Ръкописи: Любо Джевелеков със затворени очи