"В Панагюрище доста правилно се говори българския език. Г-н Иречек споменува, че "езикът принадлежи към източното наречие и се отличава с особена правилност в самогласните и множество хубави стари изражения и фрази." Между каквито българе от другите страни на България да живеят, панагюрци си не изменят и не забравят говора, макар и да могат лесно да навикнат на други наречия и да изучават чужди езици."
Из книгата "Материали за описание на
Из книгата "Материали за описание на
град Панагюрище и околните му села"
от Петър Карапетров - Черновежд
Очаквайте тук и следващите епизоди
И така... Може ли в епохата на унифицирането на езиците и на изчезването на местните наречия и на диалектите, един регионален и специфичен говор, какъвто е панагюрският диалект, да превземе модерните социални мрежи? Оказва се, че да. И то с два непретенциозни клипа, по-къси и от минута, пуснати в страницата за Панагюрище LOVE.PANAGYURISHTE във Фейсбук.
Само за първите два дни от появата на първия, той бе изгледан 11 000 пъти, а вторият уверено върви по неговите стъпки. Подозирам, че причината е в забавните и в повечето случаи забравени думи от особената лексика на нашия диалект, зад чиято форма понякога се крият неподозирани значения. Както и във факта, че думите се съчетават в невъобразими идиоматични фрази, издаващи неподправената оригиналност, многопластовост и чувство за хумор на изричащия ги. От личен опит знам, че диалектът ни е забавен. Бил съм свидетел на най-различни и в повечето случаи комични реакции на хора, притежаващи уши, несвикнали на нашия говор.
Затова - да си поговорим малко за езиците, за диалектите, за панагюрския говор и голямото богатство, което всъщност носи той.
Да започнем оттук: Знаете ли каква е разликата между език и диалект?
Диалектите винаги имат подчертано местно звучене. Те спадат към местните езикови разновидности. Това означава, че диалектите са форми на езика с тесни граници на разпространение.
Ето, българският език например спада към южнославянските езици. Днес около десет милиона души говорят български. По-голямата част от тях живеят в България, разбира се, но и в други страни се говори български - например Украйна и Молдова. Прочее, българският е един от най-ранните документирани славянски езици. Той, както всички знаем, се отличава с много особености. Но е впечатляваща и приликата му с албански и румънски, защото тези два езика не са славянски езици, а въпреки това се откриват много паралели. Затова всички тези езици се наричат още балкански езици, макар да не са сродни.
А по правило, диалектите имат само говорима, но не и писмена форма - това важи и за панагюрският, той не е изключение. Но все пак диалектите формират своя собствена езикова система и следват свои собствени правила. Всеки език може да има няколко диалекта, както българският има множество диалекти - панагюрският или родопският, или македонският, или шопският, или чипровският... И все пак стандартният български е разбираем за целия ни народ. Чрез него дори говорещите на различни диалекти могат да общуват помежду си.
В България диалектите са се оформили чрез сложни езикови процеси на приближаване и отдалечаване, на интеграция и диференциация. И, не знам дали знаете, не само у нас, но и навсякъде днешните диалекти пазят следи от старото дофеодално племенно деление и от феодалната териториална разчлененост.
За съжаление, в наши дни диалектите стават все по-маловажни. В градовете рядко ще чуете някой да говори на диалект, а хората, които говорят на диалекти, се считат за прости и необразовани, макар да не е така. Та нали те могат да се открият на всички социални нива. Т.е. хората, говорещи на диалект, не са по-малко интелигиентни от останалите. Даже точно обратно! Хората, говорещи диалекти, имат много предимства. Например когато учат чужди езици, те знаят, че съществуват различни езикови форми. И са научени бързо да превключват между различни езикови стилове. Ето защо, носителите на диалекти имат по-добра компетентност по отношение на вариациите. Те могат да усетят кой езиков стил е подходящ за дадена ситуация. Това е дори научно доказано. Така че - имайте смелостта да използвате диалекта си - заслужава си! Пък и панагюрският е толкова интересен и благозвучен.
Ето и малко повече за него.
Панагюрският говор е част от балканските говори, които заемат цялата Балканска и Средногорска област на изток от ятовата граница. Но същевременно тъкмо заради нея е и преходен говор - заради нееднородните особености при произношението на старото стб. ѣ, което в Панагюрище и региона (от селата Петрич, Поибрене и Мухово, та до Церово) е ту като при източните, ту като при западните български говори.
Ето и някои от основните характерни особености на панагюрския диалект, според "Българска диалектология" на Ст. Стойков:
1. Ерова гласна вместо стб. ѫ и ъ под ударение: мъш, път, гъ̀ба, ръ̀ка; бъ̀чва, дъ̀ска. Понякога тая ерова гласна звучи особено гърлено (лъж, лозтъ) и прилича на мизийските говори. В неударена позиция се изговаря полуредуцирано а: мъш—мạжъ̀, дъш—дạждъ̀ .
Панагюрският говор има още следните характерни особености:
1. Прегласено меко у в и: клич (ключ), лѝде (люде), лѝбъ (любя).
2. Изговор на групите ър/ръ и ъл/лъ само като ър, ъл под ударение и като ạр, ạл без ударение, т. е. еровата гласна е винаги пред сонорната съгласна: кърс, къ̀рчма, къ̀рф, къ̀рваф, кạрфтà; дълк, зъ̀лва, съ̀лза, съ̀лнце, сạлзлѝф.
3. Наличие на твърди съгласни вместо меки, особено в глаголните окончания: чỳдъ сạ, мòлъ, прàвъ.
4. Членът за мъжки род единствено число е -ъ под ударение и -я без ударение: брегъ̀, синъ̀, стàрецạ.
В Панагюрище изследване на местния народен говор направи първо Стоян Панчовски през 2012 г. в книжката "Наший говор мил", отпечатана в ИК "Оборище". В нея той се е постарал да покаже система за фонетични записвания, кратка характеристика на панагюрския народен говор, някои фонетични, морфологични, синтактични и лексикосемантични промени в него. Друга част от изданието пък е посветена на исторически пластове в лексиката на панагюрския народен говор. Има и проучване за турски, арабски персийски и гръцки думи в лексиката на местния диалект, както и засвидетелствани румънски думи и унгарски заемки в него.
През 2015 г. се появи и "Речник на Панагюрския говор от А до Я", съставен от Георги Гемиджиев, Дида Гемиджиева и Боян Ангелов (ИК "Богианна", Сф.) Неоценима помощ за появата му идва и от работещите в Историческия музей на Панагюрище - Георги Керкеняков, Ирина Ботева и доц. Атанас Шопов. „В тази книга са включени стотици думи, характерни и за отдалечени на Панагюрище етнографски области, но това е неизбежно, защото всички те остават под влиянието на българската езикова норма. Речникът на панагюрския говор е пръв опит за систематизиране на онази семантична парадигма, която приобщава панагюрци към голямото семейство на българския етнос и която придава особена специфика и красота, и обаятелност на един географски регион на България, където съжителстват неотделимо и неразделно славна история, и оптимистично настояще”, споделя при представянето на речника в Панагюрище Боян Ангелов.
Доколкото ми е известно в момента поне още двама човека работят независимо един от друг по трудове върху панагюрския говор. Което само може да помогне, разбира се, за съхраняването на това езиково богатство. Да го пренесе от миналото в бъдещето. А експериментът във Фейсбук ще продължи, защото това е начин за приобщаване на младото поколение към езика на неговите предци. Към предизвикване на любопитството. Не случайно в мрежата има и група за "Панагюрски диалект", в която членуват над 2000 човека. Така някои от младежите днес може да отворят и научните трудове за говора на родното им място, да прелистят речника на Гемиджиеви и Ангелов, дори да решат да станат диалектолози, или поне българици. Пък и току-виж - проговорили на автентичен панагюрски...
Разбира се, с уточнението, че важно е как говориш, но по-важното е какво ще кажеш.
Стоян Радулов за "Чат-пат"
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 1)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 2)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 3)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 4)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 5)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 6)
Вижте още: Панагюрски кодоши - приказки без край (Част 7)
И още: Лаладжилъци и моабете от панагюрския говор
Банци и говорът им - обезсмъртени в книга...
На диалект четете и "Историите на бачо Евстати":
