Гемиджиев - един живот не му стигна да опише любимото Панагюрще и хората му

"Поет по душа, Георги Гемиджиев даде пример на историците и краеведите за безкористен патриотизъм."

Михаил Гунчев

В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ ГЕМИДЖИЕВ (25.X.1942 г. - 14. I.2013 г.)

Георги Гемиджиев

Дългата редица на панагюрските възрожденци,  пламенни и отговорни родолюбци, бунтовници и книжовници, в чието начало са хора като Петър Карапетров - Черновежд, Василий Чолаков и Павел Делирадев, през ХХ век има своето достойно продължение в лицето на деятели като Атанас Сугарев, Лука Меченов, Георги Гемиджиев...
"Поет по душа, Георги Гемиджиев даде пример на историците и краеведите за безкористен патриотизъм", ще напише след смъртта на последния през 2013 г. неговият приятел и също човек на буквите Михаил Гунчев.
Хилядите страници за Панагюрище и хората му, за историята и местата, написани от Гемиджиев, са плод на голям труд, дължащ се на любовта му към родното място и естественото му любопитство към скритата в спомени и изворни документи памет за миналото. Но, сигурен съм, за да остави ясни следи и послания към бъдещето.
Филолог по образование, журналист и историк по призвание, любител на изкуството, ерудит с аналитичен ум и енциклопедични знания, Георги Гемиджиев има богата житейска и творческа биография. Роден е през 1942 година в Панагюрище, в семейството на Василка и Иван Гемиджиеви. Завършва достолепната за времето си панагюрска гимназия, а по-късно – българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Започва трудовия си път от местния и вече вековен вестник "Оборище", където работи на щат само 2 години, но впоследствие остава до края на земния си път тясно свързан с него като сътрудник. От 1969 г. до 1990 г. е на щатна длъжност като председател на Градския съвет за изкуство и култура; инструктор, завеждащ отдел на Общинския народен съвет и председател на Общинската социална комисия. От 1990 г., в продължение на 15 години, до пенсионирането му е музеен работник.

Георги и Дида Гемиджиеви

Георги Гемиджиев посвещава целия си живот на обществена и научна дейност. Целта му е да покаже приноса на родния си град и неговите най-бележити представители в националния, политически и обществен живот, в науката и културата, както и да формира у своите съграждани естетически вкус и да въпита морални ценности и патриотичен дух.
Автор е на десетки книги и научни публикации, на стотици статии в местния печат на Панагюрище. "Не може да живееш в Панагюрище, без историята на твоя роден град да не е твой спътник от ранна детска възраст. В проучванията ми за миналото магнетично ме привличат миговете, в които откривам нови, недокоснати досега документи и факти", казва приживе Георги Гемиджиев.
Проучванията, които Георги Гемиджиев прави в архивите на Българската академия на науките и Светия Синод, във Военно-историческия музей във Велико Търново, в Националната библиотека "Кирил и Методий" в София, в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, в Държавен архив - София и Пазарджик, му позволяват да натрупа богата информация за Панагюрище.

Георги Гемиджиев работи "с чисто чело, осенено от мисъл и съзнание за мисия и дълг"

 Първата му самостоятелно публикувана книга, след многобройни статии и радиолектории, е студията "Панагюрската община от Освобождението 1978 г. до Съединението 1885 г.", излязла през 2005 година. Тя проследява дейността на общинските съвети, кметове и депутати в периода на Временното руско управление в периода 1877 - 1879 г. и развитието на Панагюрската община в Източна Румелия. Оттам насетне списъкът с трудовете му е внушителен: „Никола Белопитов и приятели” (в съавторство с проф. Панчо Дундаров, 2006), „Поглед върху историческите места на Панагюрище” (пътеводител, 2006), „Лирика” (стихосбирка, 2006), „Магията на изкуствата” (2006), „Панагюрци – вчера и днес” (в две книги, в съавторство с проф. Лука Кръстев и Павлина Вайсилова, 2007 и 2008), „История на Панагюрище от Освобождението до 1944 г.” (2009) и албум „60 години ансамбъл „Ралчо Сапунджиев” (в съавторство с Цвятко Ценов и Иван Нинов, 2011). Посмъртно и благодарение на усилията на съпругата му Дида Гемиджиева, излизат още няколко труда с негово съавторство и проучвания: "Панагюрски исторически календар" (2014), "Панагюрище – секрасте, секрасна!" (сборник за Възрожденския период в развитието на града, 2015) и "Речник на панагюрския говор" (2015).
Междувременно в юбилейни научни сборници са публикувани десетки статии на Георги Гемиджиев. През 2003 г. в десетата книга „Духовна култура“, издание на Светия синод на Българската патриаршия, е включена статията му „Свещеник Манчо Джуджев – спасител на Тулчанския препис на Манасиевата хроника“. През 2009 г. Институтът по история на БАН издава сборник по случай 170-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов, в който е включена статията на Гемиджиев „Славянските ръкописи, притежавани от професор Марин Дринов, и ролята им в научното творчество“. През 2011 г. Институтът за изследване на изкуството при БАН издава сборника „Културното наследство на Рилския манастир“ във връзка с 540 г. от пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, в който е включена статията „Панагюрище и Рилският манастир“. Същата 2011 г. в сборника „Факти и мистификации в старите текстове“, издание на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Историческия факултет на СУ „Климент Охридски“ е поместена статията „Приписки, свързани с Панагюрище и панагюрци, в славянските ръкописи“. С малки съкращения посочените статиите влизат и в сборника "Панагюрище – секрасте, секрасна!"(2015).
Пише десетки исторически и краеведчески статии за вестниците "Оборище" и "Време" в Панагюрище. Един от най-хубавите критически материали за литературоведът Катя Зографова от Панагюрище също е негова - публикувана в портал "Литернет".
Както казва за родолюбивите трудове на Георги доц. д-р Юлия Николова: "На читателите - приятен път в тоя отминал, но и толкова близък свят!"

С Катя Зографова по време на представяне на нейна книга в Панагюрище

Затова е естествено, че Гемиджиев е носител на орден „Кирил и Методий” – първа степен - едно от най-високите отличия на българската държава, „за дейност в областта на науката, просветата и културата и за големи заслуги за възпитанието на българския народ“, на три почетни значки за заслуги към Панагюрище (от ОбА, от Ротари клуб и от НДСВ), на юбилеен медал „Георги Димитров”, както и на златна значка „Вечна дружба” за заслуги към побратимения руски град Пятигорск, на медали и значки от конгресите на Българската култура и някогашното движение за Българосъветска дружба.
При подобна активна писателска, съборателска и обществена дйност, Георги Гемиджиев естествено е част и от литературния кръжок, по-късно клуб, към Читалище "Виделина" в Панагюрище. „В кръжока пристъпих през 1975-а – спомня си Георги пред Димитър Дънеков (Стефанов), който подготви книгата-хроника на литературното братство в Панагюрище, - когато се включих в подготовката по издаването на втория му сборник – „Топчето пукна”. От 2000 г. насам при възстановяването на дйността на клуба до кончината си Георги Гемиджиев е неизменна част от живота му. Включително и в събирането на част от архивните материали за въпросния сборник "Дойдох, видях!".
Но да се върнем към правдивата оценка за делото му, която прави приятелят му Михаил Гунчев: "Той (Георги) работѝ като един съвременен Възрожденец, аскетично отдаден, с голи гърди към житейските тегоби и с чисто чело, осенено от мисъл и съзнание за мисия и дълг. И неговият яростен работохолизъм не му позволи дори и мисъл за отдих. В главата му се тълпяха и съперничеха десетки идеи за нови и нови дирения из старините на Панагюрище, из достолепието на неговата култура и принос към духовните съкровища на Отечеството. И всичко това – с мисъл за бъдещето! Отдих, обаче, му позволи единствено... смъртта!"
Ето какво споделя и съпругата му Дида в предговора „Белите паметници в душите ни“ към един от сборниците: „За двете години след издаването на „История на Панагюрище 1878 - 1944 година“, високо оценена от научните среди в България и приета с гордост от панагюрци историческа книга, Георги успя да издири и ксерографира със средства на Общината извадки от научни издания, касаещи Българското възраждане. Направи и библиография по темата, но беше много уморен и не седна да пише новата част от панагюрската история. Когато го „пришпорвах“, отговаряше: „Не бързай! Всичко е в главата ми.”

На своята 70-годишнина Георги Гемиджиев е обграден от приятели

На снимката (от ляво на дясно): Михаил Гунчев, Николай Радулов, Манол Панчовски, Таня Симеонова, Николай Немигенчев и (седнали) Георги и Дида Гемиджиеви

Но, оказва се, че когато си устремен към съзидание и творчество, твърде вероятно е един живот да не ти стигне. Както се случва с Георги.
Прочее, ако не беше тъкмо Дида, нямаше да резберем никога за поетичния талант на Георги.
Но вярната съпруга събира ръкописите на лирическите му творби и с материалната помощ на колеги и приятели, обединени от Секретаря на Общинска администрация Иванка Димитрова, подготвя издаването на стихосбирката "Лирика" (ИК "Кънчев и сие", София) тайно от скромния автор, притеснен да се афишира като поет. В последния момент, разкривайки "заговора", Георги Гемиджиев редактира стихосбирката и тя излиза през 2006 г. - любимо, настолно четиво, към което често се връщам. Повече за поезията на Георги прочетете тук.
Абсолютно съм съгласен с хората, работели тясно с Георги Гемиджиев и сътрудничели си с него в единодушната им оценка, че до сетния си дъх той остава ярък пример за невероятен интелект, пословично трудолюбие и обич към родния край. Пример за доброта и човечност.
Затова ми се ще да завърша този кратък очерк за Георги отново с думи на Михаил Гунчев (нали с него започнах): "Един връх може да се оцени колко е висок, когато се изкачиш на него, или когато се отдалечиш достатъчно от него. Върхът Георги Гемиджиев е безпощадно труден за изкачване, затова ни остава втората възможност. Да се отдалечим, за да го обхванем в цялото му величие! Ако пък приемем алегорията на един друг образ – водата, то, уверен съм, водата в животворния кладенец, който сътвориха за Панагюрище двамата Гемиджиеви, няма да пресъхне никога! Пантеонът на безсмъртните дела за Панагюрище прие и съхрани за вечни времена техните книги." 

Събра и редактира Стоян Радулов
______________________________

Източници: 

• Авторските книги на Георги Гемиджиев, споменати в текста.
• Отзив на Михаил Гунчев за Георги Гемиджиев при излизането на "Панагюрище – секрасте, секрасна!"(2015), публикуван в групата на "Чат-пат" във Фейсбук.
• Блогът, посветен на Георги Гемиджиев.
• Публикации в "Чат-пат" с етикет "Георги Гемиджиев". 
• Използвани са снимки от личния архив на автора и от архива на сем. Гемиджиеви.