И какво остава от нас - не мечти, не полети и не поети...
И заключени - как ще сме влюбени, как ще любим любими,
как въобще ще сме загубени, как катинар да ни погуби.
Как с кофар на сърце и уста ще обичаме Небе и приятели.
Черна овца и бяла ластовица - са истина и надежда, и сеятели!
Сега отключи ме бърже! За да мога света и вас да обичам.
И ти отключи си предсърдието! За да даряваш притчи и тичинки.
Комай да не ръждясваме, комай съдбата друго е рекла...
Светият Дух ни целува по паяжината. Отключи ме в сърцето си!
Стихове Иван Станчев
 |
| Снимка Ива Дашева |
Няма коментари:
Публикуване на коментар