На
25.01.2014 год. художникът Цветан Панчовски щеше да празнува своя
юбилей – 60 години... На 12.04.2014 год. се навършват 15 години от
неговата нелепа смърт.
И двете годишнини изглеждат странно невъзможни…
Затова
малка група от неговите приятели решихме да отбележим и двете дати с
една виртуална изложба на картини, които притежаваме и удоволствието, от
които да споделим с много повече хора. Чрез тази публикация искаме да
поканим всички, които имат картини, да им направят снимки и да разкажат
поне един спомен за него. Желанието ни е тази публикация да бъде
споделена от колкото се може повече хора, за да достигне и до тези
приятели на Цецо, които не сме успели да намерим, където и да са те – в
България или в чужбина. Моля, изпращайте снимки и спомени на електронна
поща: p_doldzheva@abv.bg.
Обнадеждени сме, че идеята ни ще бъде
добре приета и за да направим голяма сбирка от картини и разкази –
толкова голяма, колкото нашият приятел заслужава като подарък за
рождения му ден и за да запазим паметта му светла – не само за нас, а и
за всички, които ценят неговото изкуство.
Павлинка Долджева
Така започна една инициатива, която все още продължава в блога "Светът на Павлинка" и която "Чат-пат" безрезервно подкрепя.
А ето и част от първите споделени спомени:
"Освен голям творец, Цецо беше преди всичко човек и голям приятел, по
детски наивен в добротата си, хитроумен и чаровен събеседник, с когото
няма как да скучаеш. Казвам „беше“, но духът му присъства чрез картините и спомена ежедневно в дома ни."
Иван Радулов
"Да
познаваш човек като Цецо е не просто удоволствие. Той беше Човек с
главно "Ч". Бохем и приятел. Живееше за момента и се радваше на всеки
ден. Приятели имаше безброй... Но винаги беше сам. Сам в мислите си и
сам в чувствата си. Рисуваше затворен в ателието си и пушеше... Много.
Така го помня вечно с цигарата в уста."
Цветомира Загорска
"Приятелю, за четиридесетия ми рожден ден ти ми нарисува мечта и щастие. Това не се забравя... Поклон!"
Ана Ракова
"Споменът ми за него може да бъде описан само с една дума: „Щедрост“!
Благодарна
съм на съдбата, че прояви щедрост и ме срещна с Него - в
Машиностроителен комбинат „Оптикоелектрон“, където бяхме колеги в
периода 1982-1988 г. Защото, освен с щедрия си ръст и щедрата си фигура
(и през ум не му минаваше да отслабне, понеже "щял да изгуби своя чар"),
Цецо беше олицетворение на щедър дух:
Щедрост в таланта -
рисуваше непрекъснато, по всяко време - изключителна енергия и
продуктивност в живописта, стенописите, в рисунката и графиката, и още, и
още…
Щедрост в интересите - добър събеседник при спонтанно възникнала тема (за приятелството, за музиката и други)…
Щедрост
в добротата - винаги готов за приятелите си (дори и когато е изморен,
дори и среднощ), винаги в плен на емоцията да дарява...
Щедрост - в
пушенето на цигари, в пиенето на кафе, в безконечните задушевни
разговори с приятели, в черпенето със знаменитата троянска ракия…"
Нина Радулова
За да продължи пътешествието из живота на Цветан Панчовски, пишете и изпращайте снимки на негови картини на електронна поща p_doldzheva@abv.bg.
Очерк за Цветан Панчовски в "Чат-пат" четете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар