"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

"Многоликата българка": Влада Карастоянова

Една от жените-легенди на родната журналистика, еталон за кураж да се изричат неудобни истини, благодарение на които принудително емигрира по време на Втората световна война след въдворяване в с. Левуново. Тя завежда в консервативна Англия и дъщеря си Лиляна и нелеко, но категорично се утвърждава като политически коментатор в  периода 1943-44 и особено от 1951 до 1959 г.
Влада Карастоянова докрая заявява „Останах завинаги българка”, не приема английско поданство и държи да се подписва „родена Рачо Петрова”. Нейната майка – Султана Рачо Петрова, видна „царедворка”, преживява унижението да бъде интернирата, вече 70 –годишна, заради политическите радиобеседи на дъщеря си, от която тя никога не се отказва. Животът на тази интересна дама – Султана Рачо Петрова – е разказан в мемоарния й тритомник, оценен като разказвачески достойнства от самия Симеон Радев, както и от критика Димо Кьорчев, който пише предговор на първата част.  
Когато се захваща с журналистика, Влада Карастоянова вече минава 50-те, а радиобеседите й се отличават със свободна мисъл, ерудиция, интерпретаторски дар и остроумен изказ. През 1953 г., остро нападана като политемигрантка, Влада Карастоянова получава статут на „Гражданин на Обединените нации” и впоследствие се  установява в Мюнхен, където си отива от света през 1971 г., завещала журналистическия си път на дъщеря си – Лиляна Карастоянова. Радиобеседите на Влада стават достояние на българския читател, издадени в книгата „Останах завинаги българка”, която Наталия Костова съставя през 1992 г.

(Из книгата на Катя Зографова „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни”, С.,Изток-Запад. 2006)

Няма коментари:

Публикуване на коментар