"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Миниатюри . . . Като синева в зениците на Мария Бегова

***
Библиотека.
Колко много
непрочетени книги.
 
***
Усещане за светлина.
Крило на птица.
Синева в зениците.
Мама.
 
***
На земята не стъпвам.
Летя?
Или
на примка вися...
 
***
Любов. Тревога.
Предчувствие за огън.
Риск.
Ти.
 
***
Когато
си вързан на стълба,
той ти е опора.
Понякога.
 
***
Сред толкова хора
аз и ти.
Толкова много
спомени за мечти.
 
***
Пясъкът
водата изпи.
Солена пяна –
вълната остави следи.
 
***
Дъждът целуна морето.
Вода.
Дъждът се удави в морето.
Тишина.
 
***
Бисер
в шепа държа.
Дъщеря.
 
***
Нали човекът
птица бил е по-преди.
Все сънува,
че лети.
 
***
Господ дава –
да ни види ума.
Господ взима –
да ни види отвътре.
 
Стихове Мария Бегова

Няма коментари:

Публикуване на коментар