Величка Момнева - "Другарю директор, не може ли тате?" (Разказ)

Величка Момнева

Май съм си родена или да се заяждат с мен, или да искат да се бият с мен, или да ме изключват оттук и оттам и пак да ме приемат - защото върша много работа. То, магарето за какво е - да го товарят и да го потупват. Ама пък и аз, вярно - инат като магаре, та така и до днес...
В седми клас учех в старото училище "Марин Дринов", в Драгулин махала. Много четях и започнах да не виждам добре. Сложих очила.Мама ме биеше да не чета, ама аз се криех под юргана с едно джобно фенерче... На мен очилата не ми пречеха, напротив - отиваха ми и изглеждах даже "по-интелигентна".
Някои мои съученици обаче не мислеха така и взеха да ми викат "Очилато магаре!". А един нещастен ден един от тях дори ме чукна по челото, очилата паднаха и се счупиха... Леле, а колко скъпо струваха тогава! Без много да му мисля скочих като гересто петле - бях много малка на ръст - сбих се и му счупих носа, кръв потече... Тутакси ме изпратиха при директора, другарят Димитров, и падна голямо навикване."Ама, Величке, как можа да му счупиш носа на тоя юнак заради едни очила.Утре да ми доведеш майка ти, да я видим тая работа!"
Настръхнах от ужас. "Не и мама!", си мислех. Тя  все ме тупаше, виновна или не. И реших да хитрувам. "Другарю директор, не може ли тате, той е по-авторитетен?", рекох. Като си знаех, че той само ще ме навика, много ме обичаше.
На другия ден с баща ми сме в училищната дирекция "да се изясняваме".Той слуша спокойно, поклаща глава, а на мен ми малко страшничко, все пак... Накрая се изправи и се обърна само към мен. "Така те искам, мойто момиче, няма да се даваш на някакви безотговорни мъжкарлаци да те обиждат. Защитавай се и ги бий, да разберат от чий род си!"
Всички останахме със зейнали уста, а най-много - директорът.
Историята приключи с помиряване, с нови очила (купени от тоя, дето ги счупи) и едно голямо приятелство с него - до днес. Понеже още си имаме приказката за "очилата и носа"...
Величка Момнева

Свободните форми на Роберт Цанев

Свободни геометрични форми

Роберт Цанев

Композицията на художника Роберт Цанев е от обемни геометрични форми, в които се крие лаконичността на черния квадрат на Малевич. Магическата привлекателност, скрита в непроницаемата черна повърхност на квадрата е израз на "всичко". Форма, която ни провокира непрекъснато в заобикалящия ни свят.

Композицията "Свободни геометрични форми" е част от проекта "Свободата.нет" на творческата "Група 9". Изложбена зала на ГИМ - Панагюрище, май 2013 г.

Куратор Ивайло Пеев, снимки Стоян Радулов

 

Сайтът на "Група 9"

Нина Радулова - устремена през живота, оставя следи

Устрем

Все още тропот на коне
тревожи
дните ни,
надбягващи се
с времето.
На съвестта
прабългарските мечове
със злобата
и завистта
сражават се.
Все още!
И тъй
към теб,
към мен,
към нас
препуска конник,
на обичта
с доспехите
брониран.
През робства
и пепелища
ръката си
напред е
устремил,
за да текат свободни
на България реките.
Все още тропот на коне
разпъва
мислите,
надбягващи се
с времето.
За да живеем
българи,
със силата
на днешния
и утрешния ден,
в най-вярната
посока
устремени…


* * *
                           На Иван
Животът е сълза -
от
обич,
радост,
мъка,
гняв…
Изтрита нервно със ръка.
И продължавам -
по-нататък.

Оставих ли следа?

Стихове Нина Радулова
Стиховете във видеото изпълнява Мариана Лечева
________________________________
"Устрем" е така нареченото програмно стихотворение на все още неиздадената поетична книга на моята майка, което събира в себе си, дори само в една дума, нейната същност през времето и пространството. Написано е през далечната 1981 г., когато съм бил само на 9 години, но далеч не е нито първото, нито последното, сътворено от нея. Тя пише още от ученичка. И до днес споменава с уважение своя учител по български език и литература в панагюрската гимназия г-жа Вълкова... Никога не съм я питал, какво я е накарало да заобича литературата и книгите по начина, по който ги обича. Всяка вечер заспива с книга. Не мигва, ако не докосне страници... Дори професионално е свързана с писаното слово - завършила е библиотекознание и библиография и целият й трудов път е минал като библиотекар - първо в "Оптикоелектрон", а от 20-на години и в "Асарел-Медет". Изчела е десетки хиляди томове книги и безчет други печатни носители... Тя е човекът, който ме накара да разгръщам белите страници; тайно и подмолно ми открехна един свят, който изглежда е по-голям от нашия - защото това е свят на въображението и на фантазията. И през всичките тези години е писала. Някои от кратките й стихотворения са публикувани спорадично в местната преса. Но повечето никога не са виждали "белия свят". През 80-те тя е един от членовете на литературния кръжок "Богдан Овесянин" в Панагюрище (днес това е литературният клуб "Виделина"). "Моите стихове съм творила, след като осъзнах какво е да обичаш", казва майка ми. И доказателствата са в самите тях. Например това кратко стихотворение по-горе, посветено на баща ми, е писано през 2008-ма. Майка ми, разбира се, има и много други за него и за хората, които обича. "В окото на бурята" пък е посветено на мен. Понеже все се "бутам между шамарите", както казва Митко Стефанов, и все търся себе си в мътилката на житейската атмосфера. "Надежда" пък е за сестра ми, която носи удивително красиво име. А без надежда, какъв устрем?... Докато"Извор" е посветено на единствената нейна внучка и моя племенница... Анна.
Обичам да чета стиховете на майка ми. Те са стройни, точни, лаконични и добри като нея. Сигурен съм, че на повечето от вас също ще допаднат. Ще се радвам и да ги чуете в изпълнението на актрисата Мариана Лечева, която притежава глас дълбок, мек и уютен.
Обичам те, майко!
Стоян Радулов

Нина Радулова

Нистор Хаинов в пролетна гора...

Това е най-новата картина на панагюрския художник Нистор Хаинов, която той сподели с нас навръх Гергьовден 2013 г. Нистор я е озаглавил "Пролетна въздишка на облекчение на иззимилата гора", а един негов приятел коментира творбата така: "Гората от зимата ще си отдъхне, но от брадвата никога. Успех на 18 май!"
Пожеланието е за новата изложба на Нистор, която той организира в галерийната зала на историческия музей в Стрелча на 18 май т.г. „Изложбата се казва "Ангелите НЕ умират" и е нещо като римейк на последната ми такава, която се каваше "Ангелите ни умират", е споделил  пред новинарския сайт NoStop.bg авторът.

Повече за изложбата научете тук

Чат-патограф от Ани Гръблева