Ново обяснение в любов на панагюрци от М. Петкова

Маргарита Петкова

Панагюрско ми е!
(Пролетен панегерик)
                      На Слънчевата Райка и 
                      безоблачните ми приятели!

Над Панагюрище се вият щъркели...
И си избират място за гнезда.
Над Панагюрище почти не мръква -
защото всеки в него е звезда.
Не суперстар - блещукаща звездичка,
пулсираща със своя топлина.
Там ми е светло, радостно, обичащо...
Там аз съм аз - шегата на страна!
Приятелите там са като стража,
при тях забравям болка и тъга.
С тях пия бира и любов на "Плажа",
с тях мога да минавам под дъга.
С тях знаме вея и препасвам сабя -
дружина без предател са ми те.
С тях са ми сладки думите и хлябът,
едно тесто сме и едно тесте.
С тях съм орисана на светло бъдеще -
душите ни са вплетени ведно.
Аз като щъркел черен - в Панагюрище
знам, че ме чака сигурно гнездо.

Маргарита Петкова, 11 април 2013 г.

Знамето на априлци от 1876 г. и тяхната Княгиня

"Знамето, наместо да се повери да го носи официално назначеният вече байрактар - Крайчо Самоходов, -дадоха го на Райка Попова, като мислеха, че с това ще да може да се произведе по-добро впечатление, от една страна, а, от друга, че трябваше да се възнагради и нейният патриотически труд. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположение на младата байрактарка или по-добре българска кралица, както я прекръстиха от по-после на присмех турските ефендета. Докато тя стоеше на коня без знамето, представляваше нещо карикатурно със своето късо сукманче, но щом й подадоха разкошното знаме, отведнъж се яви в своето величие на същинска героиня."

Захарий Стоянов, из "Записки по българските въстания"

С белия порок на листа се пречиства Светла Гунчева

Стихотворението се публикува чрез групата на "Чат-пат" във Фейсбук

История: В Панагюрище една държава стъпи на краката си

Събранието на Оборище 1876 г., художник Димитър Гюдженов

"Там, в Панагюрище, една държава стъпваше на своите нозе." Думите са на историка Димитър Страшимиров, който в началото на миналия век написа своята "История на Априлското въстание", събрана в забележителни три тома. И тези думи не са случайни, това са думи, които се потвърждават на всеки1 май, когато в Панагюрище се чества годишнината от избухването на Априлското въстание през 1876-та. Само за десетина дни нашият град дава на България всичко, от което има нужда една държава. Дава първото Народно събрание, заседавало под зелените кулоари на Оборищенската гора. Дава войска, емблематичните черешови топове и четниците, както и Привременно правителство под ръководството на панагюреца Павел Бобеков. Дава още знаме, Княгиня и идеал. Идеал, който е осъществен като Свободна България. Панагюрските борци написват най-героичните страници от историята на Възраждането, с цената на хиляди жертви извоюват тази свобода. "Българската Голгота се нарича Маньово бърдо. На този свещен хълм панагюрските мъченици загиваха с Божието слово на уста и с вярата в сърцата си – за Свободна България. Ятаганите посякоха главите, но се пречупиха в надеждата. Куршумите на поробителя пронизваха сърцата, но не успяха да разстрелят България". Това заяви още през 2012-та кметът на Панагюрище Никола Белишки. "Панагюрци вярват, че от небето над града им ги гледат техните апостоли. За сетен път те се поклоняват пред костите им, погребани в храма "Свето Въведение Богородично". "Наша отговорност е да си даваме сметка и да знаем какво ще напишем ние в историята на България. Нека наистина пазим това, което те ни завещаха – онази вяра, с която те дръзнаха срещу поробителя, за да имаме свободна България, за да се гордеем и да се наричаме българи."

ЧАТ-ПАТЕНЦА: Да си посадим сърце, зове ни Стилияна Караджова

В първия национален конкурс за творческо писане – онлайн, организиран от програма "Христо Ботев" на БНР и издателство "Просвета" през пролетта на 2013 г., възпитаниците на панагюрското ОУ ”20-ти април” спечелиха призови места. Стиляна Караджова от VІ клас се класира на 1 място за стихотворението, което публикувахме по-горе, а Цветелин Сираков от VІІ клас е на 1 място за разказа си "Обувките, които ходеха сами, ме поведоха към..." в конкуренция сред 1300 участници на възраст от V до VII клас.