"Тежко на оня народ, който се самоотрича и самоунищожава. Народ без доверие в силите си, без обич към своето, колкото и скромен и да бъде, е народ нещастен." (Иван Вазов)

Ярки мазки, лабиринти, многоточия и котки. Или Валентина Попова

От горе надолу: "Остъкляване на космоса", "Плитката на образите" и "Певица", акрил
Валентина Попова. Социолог по професия, но живописец по призвание. Чували ли сте това име? От зимата на 2019-та насам все по-често попадам на нейни картини.
Първо бях свидетел на третата самостоятелна изложба на художницата във фоайето на НБКМ, озаглавена "Многоточия за любовта". Заплениха ме яркият колорит в творбите й, едва укротената експресивност, пречупените пространства, смелите и устремени линии, едрите мазки, впечатляващите котки (любими животни, знаете), колажирането тук и там - все издайнически белези на една свободна, талантлива душа.
Поинтересувах се повече за тази чудна авторка, която ми се усмихва чрез картините си. И ето: стигнах до 2017 г. когато Валентина Попова организира в една малка софийска галерия дебютния си самостоятелен вернисаж „Лабиринтът на женската душа“. Колегите й от БНР, където именно тя работи дълги години като социолог, тогава пишат следното: "Валя се впуска в изследване на тази душевност, която изпълва с цветове. Картините й показват едно истинско пътуване в света на неизвестното. Човек с широка душа, винаги усмихната и гледаща с оптимизъм бъдещето – това е тя. Не спира да търси красотата и да мечтае."
Разбирам, че обича да пътешества и да снима, и да мечтае, и че живопистта се е превърнала в нейна страст. Я, колко много си приличаме!

Валентина Попова, снимка Кирчо Стоичков
Прави и изложба в родното радио. Картините й тогава са представени от изкуствоведа Борис Данаилов, който изтъква таланта на художничката за свободно боравене с цветове и форми. Тази година Валентина Попова показа свои работи дори в малката, но зашеметяващо магична Ковачевица - любимо мое старо село... Изобщо, изложбите й са "манифестация на нейната свръхсетивност" и са "категорична експозиция на многообразните й професионални и творчески таланти", както отбелязва журналистът Иван Върбанов. Още от него за нея: "Платната са ярки, създават топлота и настроение у зрителя, експонират стъписващо изразителни огнени багри, които са в позитивни мажорни тоналности и резонират в синхрон с енергийната пулсация на своята чувствителна, изразителна и много емоционална авторка. Цветовете и силуетите преливат от залез в изгрев, градират се от изпепеляваща любов до съзерцателна сетивна хармония, като зареждат зрителя с необикновен оптимизъм и го пренасят неусетно в света на матричните образи и провокативни видения на Валентина Попова."
Такава е тя. А аз просто искам да я познавам. :)

Четири картини от изложбата "Многоточия на любовта"
"Задраскване на спомена. Сън на яве"

"Котенце накипрено"
"Мечта за лято"
"Моите пътища неизбродни"
© Текст Стоян Радулов
© Картини от Валентина Попова
© Снимки от Стоян Радулов, Иван Добромиров, Валентина Попова и Кирчо Стоичков

Няма коментари:

Публикуване на коментар