Откъс от книгата "Във вълшебната виделина на театъра. Хрониката на сценичния живот в Панагюрище". Съставители Нина и Иван Радулови. Читалище "Виделина" - Панагюрище, 2015
Актьорът Георги Радомиров е роден през 1932 г. Майка му е внучка на Орчо войвода един от най-безстрашните герои от Априлската епопея през 1876 г.
Едва ли има панагюрец, който да не познава актьора Георги Радомиров. Нещо повече, неговите съграждани го знаят като актьора на Панагюрище. Наричат го „Вечният Бенковски“ или „Нашият Бенковски“. Този запомнящ се героичен образ той пресъздава в редицата театрализирани спектакли на открита сцена в Панагюрище, свързани с Априлското въстание и други годишнини.
„Сред най-значимите личности в българската история за мен е Георги Бенковски. Играя ролята му 32 години, познавам до детайли живота и революционната му дейност, характера му. Не мога да не спомена и Орчо войвода, чийто потомък съм.“ - споделя актьорът.
„Въпреки, че е роден в София и живее там 8 години, Георги Радомиров се чувства абсолютен панагюрец и се гордее, че е от воеводски род.
Мелпомена му намига още в ученическите години, когато за пръв път се качва на сцената. Първите му учителки, за които и до сега си спомня с вълнение и признателност, са Велка Юрукова - Деянова и Василка Сугарева.
По-късно за ВИТИЗ го подготвят голямата актриса Райна Манчева и неотразимият Николай Масалитинов. Учи в силния актьорски клас на проф.д-р Кръстьо Мирски и проф. Боян Дановски. Приятели му стават Юри Яковлев, Иван Джамбазов, Петьо Пейков, Петьо Чернев. Тук се среща и с бъдещите комици Никола Анастасов и Татяна Лолова…“
(Из статията „Актьорът Георги Радомиров: „Моят идеал е България!“, от Павлина Вайсилова, в. „Оборище“, бр. 29 от 30 юни 2000 г.)
Неговият дългогодишен и успешен актьорски път започва в Сливенския народен театър с ролята на Шура Ведерников в пиесата „Години на странстване“ от Алексей Николаевич Арбузов. Георги Радомиров сътворява десетки роли на театралните сцени в Стара Загора, Пловдив и Русе.
„Георги Радомиров е актьор на реалистичната психологическа школа, но с чувство на съвременни рефлекси и оптимистична перспектива на образа. Един поглед към първите му актьорски стъпки в Старозагорския и Пловдивския театър, ще ни отведе към Христофоров от „В полите на Витоша“ на Пейо К.Яворов, Владиков от „Хъшове“ на Иван Вазов, Жельо от „Вампир“ на Антон Страшимиров, Иван Шишман от едноименната историческа драма на Камен Зидаров…
В Русенския театър създава най-малко десетина първокласни образи. Те са много различни, дори противоречиви - едно доказателство за широка актьорска палитра.
След силния, драматичен Драган от „Зидари“ на Петко Ю. Тодоров, следва неузнаваемо пародиен Хортензио от „Укротяване на опърничавата“ на Уилям Шекспир.В единия образ - дълбок и тънък психологизъм, в другия - неизчерпаеми и сочни комедийни багри. И ето го в елегантния, интелектуално насочен инженер от „Горещи нощи в Аркадия“ на Драгомир Асенов, с умението му да заема позиция на честен професионалист и патриот.
Между тези образи някак странно стои с древногръцката си тога неговият Клеон от „Херострат да бъде забравен“ на руския драматург Григорий Горин. Тук е не само честен съдия, но и драматичен герой, готов на престъпление в името на справедливостта и хуманизма.
За Васка Пепел от „На дъното“, за Александър от семейството на полицая Коломийцев в „Последните“ - пиеси на Максим Горки, кой би могъл да отрече вярните концепции на актьора, моделирани и от вещата ръка на руския гост-режисьор Аркадий Кац?.За да допълним впечатлението от гъвкавия му натюрел, следва да споменем една от най-хубавите му роли - на инженер Христов от „Краят остава за вас“ на Георги Данаилов.
Бих прибавил още едно обстоятелство, за да обоснова богатата му култура - работата като режисьор-постановчик в Русенския телевизионен център. Само за два сезона Георги Радомиров създава около 25 филма, между които „Безсмъртие“ и „Дългата коса“, отличени с високи фестивални награди.
Наскоро, с пиесата на Яворов „В полите на Витоша“, актьорът направи режисьорски дебют в театър „Сава Огнянов“ - Русе и показа възможностите си и в тази трудна област.
А прибавим ли обществената му и педагогическа дейност в Дома на пионерите в Русе, ще получим още по-пълна представа за една активна и разнообразна личност.
В Русе актьорът създава към общината първия местен кафе-театър с френската пиеса „Дневникът на един мъж“, която играе по-късно в Панагюрище с чаровната Василка Сугарева. Благодарение на Георги Радомиров панагюрци имат възможност да се докоснат до тази камерна форма на театралното изкуство…“
(Из статията „Разностранен и търсещ талант“ от Никола Боздуганов, в. „Оборище“, бр. 26 от 24 юни 1978 г.)
Безспорно най-богат е опитът на Георги Радомиров в драматичен театър „Сава Огнянов“ - Русе. Между театралните хитове е и пиесата „Животът на Молиер“от Михаил Булгаков, както и комедията „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир (в която Радомиров е в ролята на Басанио). Тя е представена и на панагюрска сцена, четем в анонс на вестник „Оборище“, бр. 27 от 3 юли 1971 г. Когато по творчески съображения се премества от Русе в Пловдивския театър, там Георги Радомиров създава моноспектакъла „Греховната любов на Зографа Захарий“ по повестта на Павел Спасов. Актьорът я представя и в Русенката народна опера, а след това повече от 25 години в градове, по села и паланки… Тази постановка игре и на панагюрска сцена през 1973 г. в партньорство с Мая Драгоманска, а също - през 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
На 12 октомври 1986 г. в Панагюрище Георги Радомиров създадава „Студия за художествено слово и театър“ при читалище „Виделина“, с главна цел обогатяване естетическата култура на подрастващите. Като ръководител той печели златен медал за режисура на VII Републикански фестивал на художествената самодейност, а участниците в спектакъла - индивидуални златни медали.
През 1996 г., когато се отбелязват 100 години от славната Априлска епопея, Георги Радомиров довежда телевизионен екип в Панагюрище, и в творческо сътрудничество с историка Атанас Атанасов и литератора Дочка Кацарева създават филмите „Градът на бунта“ и „Щастлив съм, умирам спокоен“ (за Павел Бобеков), които са излъчени по БНТ. По негова инициатива е създаден и филма „Човек с главна буква“ (за инж. Делчо Лулчев).
През 2002 г., когато със спектакъл на сцена празнува своя 70-годишен юбилей, за сетен път актьорът изпълнява монолога на цар Иван Шишман от едноименната историческа драма на Камен Зидаров. И въпреки многократното представяне на този трагичен момент от историята на България, всеки път Георги Радомиров успява да „хване за гърлото“ панагюрци, докосва сърцата им с онази неповторима и невероятна магия, наречена театър.
Георги Радомиров поставя и сам участва в рецитали и спектакли по различни поводи. Сред последните му изяви са: през 2007-2008 г. по повод 130 години от обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. - спектакъл, както и възстановката на пл. „Райна Княгиня“ (тропот на конски копита, знамето със заветните думи „Свобода или смърт“, огнените слова на Райна Княгиня); моноспектакъла „За него живота“, посветен на 100 години от рождението на поета Никола Вапцаров (2009 г.); „В началото бе словото“, посветен на 165-та годишнина от рождението на Христо Ботев и 135-та от тази на Пейо Яворов (30 януари 2013 г.) и други…
През 2012 г. актьорът Георги Радомиров чества двоен юбилей: 80-годишен житейски път и 60 години театрален живот, и представя на панагюрска сцена за 120-ти път своята знакова роля в моноспектакъла „Греховната любов на зографа Захарий“.
Дълги години Георги Радомиров е член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България. За своята многостранна творческа дейност, професионализъм и всеотдайност, той е отличен с престижни награди: орден „Кирил и Методий“, златна значка от Съюза на артистите (2002 г.) и други. Удостоеният през 2013 г. с приза за цялостно творчество на Панагюрище Георги Радомиров, носи безкрайната си любов към родния град в себе си…
И това не е всичко, защото в сърцето на Георги Радомиров продължава да „гори, гори огънче“…
„В поредицата от събития, с които е отбелязана 100-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров, „…кулминацията е моноспектакълът на Георги Радомиров „За него, живота!“. Музикалното оформление е дело на Жана Райнова, а невероятният синхрон между слово и мелодия кара препълнената до пръсване зала да притихне омагьосана…“
(Из статията „Почетохме Вапцаров с изложба и великолепен спектакъл“, в. „Време“, бр. 13 от 31 март - 6 април 2009 г.)
„Достойно по дух и вълнение тържество (юли 2012 г. – б.а.) организират няколко институции в общината по повод рождението на Апостола. Дворът на Лековата къща стана естествен и хармоничен декор…
Поезията, хармонично и интелигентно пречупена през емоцията на актьора Георги Радомиров се слива с гласовете на женския хор под ръководството на Анета Калпакова в точна и обмислена подборка, както и с музикалната подкрепа на Цеца Радивчева - Калпакова и Андрея Манев…“
(Из статията „За Апостола достойно!“, в. „Време“, бр. 28 от 25-31 юли 2012 г.)
„…Спектакълът „В началото бе словото“ е представен на 30 януари 2013 г., посветен на две светли годишнини – 165-та от рождението на Христо Ботев и 135-та от това на пейо К.Яворов.Инициаторите от Градска библиотека „Стоян Дринов“, водещият Стефан Рапонджиев и изпълнителите Георги Радомиров, Юлия Богоева и Андрея Манев, влагат толкова плам в организираната от самите тях постановка, че в залата сякаш пропукват искриците на патриотичния заряд…“
(Из анонс „Достойно есть!“, в. „Време“, бр. 5 от 6-12 февруари 2013 г.,)
„Живот на сцена! Ето това е Георги Радомиров. 60 години неотлъчно. Серия месеци, дни, театрални сезони. И още грим, сценичен костюм, сценичен стрес, нови думи, нова публика. Всеки път отначало. Като в перпетуум мобиле, каквото няма изобретено в науката, но може да го направи човек, отдаден на нещо красиво. А то, красивото е в живота,претворен на сцената.
Колко ли вълнения, страхове, трепети, колебания, съмнения, дори може би отчаяние. И после радост, светлини и овации. И отначало текст, репетиции, студени сцени, топла публика…
При такива вълнения човек често се изхабява, уморява, става безразличен. Не и Радомиров. За него и в утрото да го чуеш, и вечерта - пълноценният разговор е за същото - сцената, театъра, героите, авторите. Георги Радомиров е такъв събеседник: скучен за някого - защото не търпи дълги разговори за цени и пари, плашещ за другиго - защото може да цитира текст, научен преди 50 години, респектиращ - защото 60 години е устоял под прожекторите, без да се изтощи. Но за истинските ценители е истински забавен - защото може да разказва свои, а не измислени спомени, и го прави, без да досажда с дълги исторически отклонения, интересен - защото може да те коригира в смутения ти спомен за актьор от преди 70 години, приятен - защото те кара да забравиш за час житейската суета, мъдър - защото те кара да мислиш за „високите неща“.
Честит юбилей, Жоро! Да си жив и здрав! Нека имаме късмет да празнуваме с теб още юбилеи и неюбилеи, и просто празнични дни, защото подозирам, че с теб всеки ден ще е по мъничко поне празничен!”
(Из статията „Георги Радомиров с двоен юбилей“ от Веселина Велчева, в. „Време“, бр. 38 от 24-30 октомври 2012 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар