Етно стилът на Мариана Тухчиева - художница със стил, човечица с голямо сърце

Панагюрище притежава много таланти, които със сигурност заслужават повече - най-вече внимание и отношение, другото се подразбира от само себе си.

Една от най-талантливите приложнички по тия места е Мариана Тухчиева  - художница със самобитен стил. И човечица с голямо сърце.
През 2005-та и 2006-та година тя направи серия силни самостоятелни изложби в софийската галерия "Гая" (на ул. "Кракра"). Посетителите можеха да се уверят в нейната засилена творческа и идейна енергия. "Виждаш ли, преди година тя тръгна неуверено и трябваше да я пришпорвам, а сега вече съм създала "творческо чудовище" и това няма как да не ме радва", сподели ми тогава Сияна Карапанова, уредничка в галерията по онова време. Само за една година, от първата си изложба, Мариана Тухчиева израсна и разви много етно-стила си в приложното изкуство. Един от акцентите във втората изложба бе есенната колекция от чанти и шапки, но тя не бе забравила и своите етно-пана, пластики от хартия, декорации и предмети. Между другото, Мариана почти не е излагала в Панагюрище.
Стоян Радулов

Целунати от Бога

Аз устата си да заключа, ти ще заключиш сърцето си.
И какво остава от нас - не мечти, не полети и не поети...

И заключени - как ще сме влюбени, как ще любим любими,
как въобще ще сме загубени, как катинар да ни погуби.

Как с кофар на сърце и уста ще обичаме Небе и приятели.
Черна овца и бяла ластовица - са истина и надежда, и сеятели!

Сега отключи ме бърже! За да мога света и вас да обичам.
И ти отключи си предсърдието! За да даряваш притчи и тичинки.

Комай да не ръждясваме, комай съдбата друго е рекла...
Светият Дух ни целува по паяжината. Отключи ме в сърцето си!

Стихове Иван Станчев

Снимка Ива Дашева

Секунда

Снимка Стоян Радулов

И после ще сложиш в торбата
всичките облаци
без срок на годност
накълвани от птици
изляли се
в една догаряща есен
по небесните жици
ще се обръснеш
ще дръпнеш бяла боя
от небето
за да вържеш със нея
стръкчетата на цветовете
които
изменчиво но красиво
в очите ти светят
картичка ще надпишеш
боже сега старомодно е
ще я пъхнеш
в онази секунда
в която
единствено в нея
и само във нея
си признавал че ме обичаш
ще я завиеш
с накълваните облаци
и като детска играчка
закачена със връв на небето
ще ми я пратиш
Адрес?
първата пълна със макове нива
над пропастта
и под месечината

Стихове Катя Маринова

Кьоше по Чаплин

Студ

Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек, за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбримe за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двеста печки ще запали
за мое лично отопление...

Студено дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

Стихове: Христо Смирненски,
1919 година