Студът те реже като ножици!
Човек, за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!
Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбримe за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.
Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двеста печки ще запали
за мое лично отопление...
Студено дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!
Стихове: Христо Смирненски,
1919 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар