Целунати от Бога

Аз устата си да заключа, ти ще заключиш сърцето си.
И какво остава от нас - не мечти, не полети и не поети...

И заключени - как ще сме влюбени, как ще любим любими,
как въобще ще сме загубени, как катинар да ни погуби.

Как с кофар на сърце и уста ще обичаме Небе и приятели.
Черна овца и бяла ластовица - са истина и надежда, и сеятели!

Сега отключи ме бърже! За да мога света и вас да обичам.
И ти отключи си предсърдието! За да даряваш притчи и тичинки.

Комай да не ръждясваме, комай съдбата друго е рекла...
Светият Дух ни целува по паяжината. Отключи ме в сърцето си!

Стихове Иван Станчев

Снимка Ива Дашева