Лазарица
По пясъка скимтеше скъсан вятъраи глъхнеше кихавицата му във тръстиките.
Очите ти направиха от мене кратер,
да те прибирам уморена и усмихната.
Ти скришом носеше умрели миди
(Скалите само живите наричат
със имената на потънали флотилии.)
и кръщаваше ги на момичета.
В съня ти няма да съм с теб -
до първата ти нощ, когато пробълнуваш.
Тогава ще рисуваш вятъра и лебеди
ще проговарят заедно със мумиите.
И само аз ще знам какво ми казваш.
И то ще бъде за света на мъртвите.
За силата, която върна Лазар.
За оня знак с кръстосаните сърпове.
Стихове Иван Станчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар