СТРАНИЦИ

Сбогом, Красимира!


Красимира Василева - М'бай загуби войната с живота и си тръгна завинаги от нас на 20 септември 2020 г.

Тя бе един от вдъхновителите и първи членове на възродения през 2000 г. Литературен клуб "Виделина" в Панагюрище, както и кръстник на безподобния му вестник "Чат-пат".

Сърцето ми плаче за тази талантлива, добра и крехка жена, която воюваше с живота, но бе безоръжена. Тя разполагаше само с душата си и с думите, които развяваше като бяло знаме. И въпреки отчаянието си, подаваше ръка на другите. Тя откри за света няколко чудесни поета, издаваше книгите на приятели и познати, раздаваше се на учениците си... И въпреки това, хронотопът я погълна. Тя знаеше това, очакваше го и струва ми се, че напоследък го и искаше. А като всеки поет вече го бе и видяла и сама бе написала собствената си поанта... 

Мир и лек ти път горе, Красимира! Ти го заслужаваш, защото земният ти бе като Голгота, а венецът ти кървеше обилно.

Стоян Радулов

__________________________________

Тя бе един от най-интересните и талантливи хора, които не се забравят, които имаха толкова много за казване, а времето никога не стигна. Светлина на душата й!

Татяна Данова

Ех, Краси...отиде си тихо, поела в безкрая! Светлина по пътя ти! Ще ни липсваш!

Тони Лунгарска

Лек път на тази жена, която се бореше с живота със зъби и нокти. Съдбата й бе трудна и нелепа. Учителят, който ни учеше не просто на четмо и писмо, а на нещата от живота. Един наистина интересен и нестандартен човек. С това печелеше учениците си. Няма да забравя в гимназията как ни събираше и играехме постановки на сцените в Панагюрище, а и не само. От там заобичах театъра. Благодаря ви, Госпожо! Поклон!

Миглена Ефтимова

Изключително сензитивен поет, човек , изпълнен с емпатия и страхотен усет за подредба на думите! Дано се прероди обичана и безгрижна!

Росица Чуклева

__________________________________

***

Под сянката на дърво от мене посадено

не ще приседне никой пътник уморен.

Огнището е празно и студено

във моя дом несъграден.

И споменът за мен ще е погребан

в очи студени и в усмивки зли;

живот - угаснал непотребен,

ненужен и за мен дори.


ПОАНТА

Отиват си тихо - един по един

и враг, и приятел - презрян и любим,

безлични дни - с тях важни дати...

Дошъл е просто мигът, когато

на страсти жарки да туря точка,

нова подтема в нов ред да почна,

да яхна Времето - таз стара кранта,

да полетя - на себе си поанта.

Стихове: Красимира Василева - М`Бай

Няма коментари:

Публикуване на коментар