СТРАНИЦИ

Ако Марин Дринов е министър днес / есе от Стоян Панчовски

Аз, Марин Стоянов Дринов, 
по Божие благоволение професор в Харковския университет, българин, панагюрец още не прежалил жертвите и не надмогнал болката, нанесена ми от злополучния край на Априлската буна, потеглям към татковината.
Пак е априлий, година по-късно, априлий – светъл, живототворящ. Луч надежда озарява сърцето ми, на душата ми става леко-леко. Днес, ден дванайсти, всерусийският самодържец обяви война на Турция. Да му даде Бог сила и разум, да освети сабята му, а майчица Дева Мария да простре своя покров над армията му, та това Богоугодно дело-освобождение на един православен народ да се увенчае с успех. АМИН!

Марин Дринов
Пътят със солдатите е тежък.
Самара.
Кишинев.
Яш.
Дунав (що войска се издави).
Свищов.
Към Плевен. Навсякъде с хляб и сол, поляти обилно от сълзи на радост. И пъстри, сякаш с ръка непипнати български шевици, греещи с червеното, синьото, жълтото, моравото. Бях забравил колко красива е българката и каква красота умее да твори.
Плевен - обсада.
Ден първи: Солдатите са безгрижни, духът-бодър, а аз започвам да си водя бележки.
Ден седемдесет и втори: Изминалите дни бяха най тежките в живота ми. Щом ни обгърнаха мъглите, турците започнаха да атакуват, но никога не се стигна до открит бой. Просто атакуваха ариергарда ни и се оттегляха.
Ден сто тридесет и шести: Пиша и се надявам това да не са последните ми мигове. Нощта беше ужасна, турците ни нападнаха, но с цената на много жертви успяхме да възвърнем позициите си. Панихида за умрелите души.
Ден сто осемдесет и трети: Плевен падна. Ура! Пътят към София е открит. На молебена мислено и от сърце се молех - Боже, вседържителю, на всичко земно и неземно - за сетен път - помогни! А забравих за жена, деца, оставил ги толкова далеч.
София – ден последен – ден първи. При княз Черкаски - приказ - от днес министър на просвещението и духовните дела. Господи, за кой ли път се обръщам към тебе, но не напразно - отвори сетивата ми, просветли ума ми, за да бъда на “ползу роду”. Но това беше отдавна, почти вече не си спомням.
Днес, потомци мои, обръщайки се към паметта ми, Вие ме питате: що ли бих сътворил днес, ако съм министър сега. Ще Ви отговоря, макар че аз съм рожба на друго, свое време.
Бих добавил, без да се замисля, към титлата на министерството следното, за да стане министерство на образованието, науката и духовността. Да – духовността. За къде сме без дух, онзи извечен, български. Често казвате днес: духовността е в опасност. Замислете се откъде да започнете, за да се върнете при изворите. От децата, естествено,техните души са като чист бял лист, а на него толкова хубави и стойностни неща бихте написали.
А къде забравихте православието, завещано ни от дедите? Върнете го в училище, там му е мястото. Еее, имало мюсюлмани, арменци, цигани (или както ги наричате днес с модерното роми). Не можело чистото православие в този вид да влезе в класните стаи, ще има недоволни. Сакън да не развалите рахата на някой политик. Та за мене това е само оправдание. За какво отдадох сили да сътворя “Привременен устав на българското школо” и с него въведох повсеместно вероучението от първо до четвърто отделение.
Имам една мисъл, мили мои. Ще си позволя да Ви я припомня - нали ме питате. “Училището не трябва да обременява ума на ученика с много знания, то трябва да изостря ума на детето дотолкова, че то да може да стъпи на крака в живота и да може да продължи своето обучение.” Тук няма да Ви дам ключ, умни сте, проникновени сте, сами стигнете до посланието ми. Нека то Ви води в правилната посока, аз вярвам във Вас, вярвам, че сте на правилната пътека.
Скоро един мой колега, само че академик, директор на академичното издателство, което носи моето име, каза в едно интервю: “Марин Дринов е първият български учен, известен в Европа. Той е имал изключително големи контакти и кореспонденции с едни от най-големите учени. Много преди мисълта за Лисабонската стратегия Марин Дринов е прозрял идеята, основана на знанието и ученето през целия живот. За него това е било максима, която е следвал до края на дните си.” Сега ще си позволя да Ви дам един съвет: ако Вие днес, мои следовници, се движите към набелязаните цели за различните видове и нива на образование в Лисабонската стратегия и строго се придържате, то аз мога да бъда спокоен, че сте прегърнали идеята ми за учене през целия живот.
Някои от Вас ще ме попитат за пари. Аз съм възрожденец, будител, тази тема по мое време не беше актуална, чужд ми е всякакъв материализъм. Да - някои ще кажат - “Благодаря не се яде”, но поогледайте се...
Уморих се. Моля, моля...
И не се сещайте за мене само на 20 октомври.
Позволявам си на изпроводяк: ПАЗЕТЕ БЪЛГАРЩИНАТА, ЧЕ БЕЗ НЕЯ - НАКЪДЕ? БЕЗ НЕЯ НИЩО НЯМА ДА СЪЩЕСТВУВА - ДОРИ БЪЛГАРИЯ!

Автор Стоян Панчовски
__________________________

Стоян Панчовски е дългогодишен преподавател по български и литература в Панагюрище (близо четвърт век в ОУ "Проф. Марин Дринов", бил е номиниран за Учител на годината), а сега и в София. От две години преподава в Първо СОУ "Пенчо П. Славейков".

Стоян Панчовски до новия паметник на Алеко Константинов в София
Автор е на три книги. Първата - „Наший говор мил”, е посветена на панагюрския народен говор и е плод на близо 20-годишен труд. "Досега не е имало цялостен анализ на нашия диалект, и воден от родолюбиви чувства, осъзнавайки, че специфичният ни начин на изразяване си отива, Панчовски издава труда си" - пише тогава за него Марина Тричкова във в. "Оборище". Доц. д-р Лучия Антонова от Института по български език и литература е впечатлена и обещава на панагюрския учител, че изданието му ще бъде препоръчвано на студентите по Българска филология и Диалектология. Чрез тази книга Панчовски желае всеки, който се докосне до нея, да разбере написаното и да остане удовлетворен. Поставена е едновременно на научна основа, но в същото време е и безкрайно забавна. В нея има система за фонетични записвания, кратка характеристика на панагюрския народен говор, фонетични, морфологични, синтактични и лексикосемантични промени в него. Друга част е посветена на исторически пластове в лексиката на панагюрския говор. Има и проучване за турски, арабски, персийски и гръцки думи в лексиката му, както и засвидетелствани румънски думи и унгарски заемки в него. "Авторът въвежда структурите на панагюрския диалект в контекста на днешното ни битие и доказва, че това съжителство обогатява интелектуалния хоризонт на човека" - пише за нея Боян Ангелов. И още: "Панагюрският народен говор" на Стоян Панчовски е нов щрих към многообразната картина на Панагюрския край и без съмнение ще бъде ценен извор за възпитание на подрастващите в привързаност към рожденото им място, а за нас - по-възрастните - начин за възвръщане към детските спомени, огласени от благозвучната реч на дедите и бабите ни."

Книгите на Стоян Панчовски
 "Светят моите корени" (2013 г.) е втората книга на Панчовски. В нея е паметта за рода Панчовски, който има пряка връзка с Райна Княгиня. Самият Стоян сам признава, че „Славата на предците ми гали самолюбието ми и самочувствието ми хвърчи нагоре, особено в дните около Априлската буна”. Отнема му година да проследи сложните родствени връзки, воден от веруюто на любимия посател Йовков – винаги да се връщаме към изворите на живота. И изслушва десетки разкази, свързани със семейната история. Книгата съдържа десетина глави, на по-малко от 40 страници е осветена историята на още един род от Панагюрския край. "Стоян Панчовски умее да борави с пластиката на словото, на българското (панагюрското) слово, да характеризира черти от морала, поведението, труда и стремленията на средногорци – будните и предприемчиви жители на село Мечка, забелязано и овековечено от летописеца Захари Стоянов. Той има сили и талант и необходимите качества на изследовател – с вярно и точно око (и преценка) за лица и събития, факти и документи, за да възкресява имена, средата и климат."  Това пише за него акад. Благовеста Касабова (носител на националната награда за критика на името на "Нешо Бончев" през 2011 г.) по повода.
Третата книга на Панчовски е "В минало и сегашно време" и представлява литературна анкета със самата Благовеста Касабова. Книгата е отпечатана в изд. "Български писател" през 2014 г. А да се води разговор с изтъкнат събеседник като нея е благословено трудно. Автобиографичното в книгата е наситено със спомени и разсъждения за изтъкнати писатели - Георги Джагаров, Николай Хайтов, Любомир Левчев, Тончо Жечев, Първан Стефанов, Генчо Стоев, Андрей Германов, Петър Караангов... Имената са много. Те съставят творческа галерия от няколко поколения и въвеждат читателя в друга, равностойна тематична плоскост - разсъжденията на Благовеста Касабова за историята на българската литература. За хода й във времето и за протичащите в нея процеси днес. Така по страниците на тази кратка книга оживяват цветните разкази за един живот, наситен с мъдрост, творческа чувствителност, несъмнено дарование и критична самооценъчност. "Но щом приех да разговаряме - споделя Касабова пред Панчовски - значи е дошло времето да тръгна по пътя към себе си - изминат в по-голямата си част. Пътят към себе си е най-труден..."

Текст Стоян Радулов, 
използвани са части от цитираната в текста статия на Марина Тричкова във в. "Оборище", както и материали на Стоян Панчовски от личния му блог в интернет; снимки - личен архив

Няма коментари:

Публикуване на коментар