СТРАНИЦИ

Дима Дюлгярова - от любов, за любов, през зима и сезони тя просто съществува


Просто съществувам

С теб сме тук. Навън нощта сама е -
не би могло да бъде другояче -
ти по своему със мен скучаеш
а аз все по-далеч от тебе крача.
Чашите си пълним непорочно
и мъчим се да бъдем предвидими,
опрели гръб до гръб нарочно
за да не можем да се видим.
Кръстосвам левия си крак в удобство
и паля следваща цигара -  
в характерите ни - несходство
в сърцата ни - поквара.
По навик пак самонаказвам
душата си. Гласът ти чувам
но аз мълча, не искам да ти казвам,
че в тази стая просто съществувам.    

Зимно

По стъклата ледът е бродирал дантела –
цяла нощ майсторил зад пердетата фрески.
Снежна утрин – ароматна и бяла неделя е
с дъх на чай, на все още неутъпкани преспи.

С вкус на сладки канелени  и на мед от пчелина
се събужда душата ми и поема нагоре,
със дима от дървата пращящи в камината –
през комина се стрелка, за да стигне просторите

да се спусне над къщите с празните дворове,
да похлопа на портите с медни звънчета,
да подсвирне на врабците сгушени в клоните
след това да завие към близката черква,

дето вече се чува звъна на камбаните,
да запали свещичка за здраве. Молитвено
ще целуне иконата, както правят миряните
и смирено ще тръгне – преблага и чиста.

Към дома си ще бърза – в удобство пантофено
да затопли нозе, да разпусне косите си…
Ще изтупа снега от палтото износено
и през прага ще влезе напълно пречистена.

В тази утрин неделна, ще си свия кравайчета
и ще пусна във джоба си шепа печени кестени,
ще приседна край огъня и с очите си  в крайчеца,
ще събирам снежинки за теб и за себе си.

Подарък

Ще събера най-хубавите мигове
в сребърна кутийка за подарък,
отгоре ще и сложа синя панделка,
като небето нежна -
под нея ще прозира лист хартия,
на който кратко е написано
името ми а до него-минало...

Ще залепя сълза изстрадана, но жива
в единият и ъгъл. Да ти свети
в тъмното, когато си отида 
докоснеш ли я пак да ме усетиш.

От другата страна ще сложа въглен
един от многото в душата бяла,
студено ли ти е или си тъжен -
то все едно до теб съм спряла.

До него ще изпиша с устни "твоя".
Усъмниш ли се случайно утре
ще дойда да ти дам покоя,
да те обзема целият отвътре.

Ще пръсна капчици парфюм за спомен -
следи от тялото ми да си имаш,
когато осъзнаеш неспокоен,
че от самотност трудно дишаш.

След тях ще нарисувам с дъх капчука,
как пее моята любима песен
да те теши дочуеш ли, че чука
в прозореца ти страшна есен.

Перо от гълъб ще поставя също
с надеждата, че то ще е до тебе
когато в многолюдната ти къща
си чужд сред свои, непотребен.
           
Ще сложа и сърцето си накрая
останала без дъх. Не ме залъгвай,
че всичко е наред - лъжа е зная -
вземи подаръка ми и тогава тръгвай.           

Стихове Дима Дюлгярова

Няма коментари:

Публикуване на коментар