Читалище "Виделина" - нашата възрожденска, организирана, жизнена енергия

Читалище "Виделина" през 1929 г., после през 1959-та и през 2009-та

                                 Че идеалът ни е днес да оцелем -
                                 наследници на славен летопис!
                                 Кого ли днес могло би да възпеем -
                                 борци, крадци - безкраен низ...
                                      Красимира Василева, из "Най-българското време"

Панагюрище нямаше да е това, което е днес, ако през 1863-та жаждата за просвета не довежда до основаване на култулно-просветен кръжок за четене и беседване, който две години по-късно става причина за основаването и на първото ни читалище "Виделина". На стария печат на читалището, в средата, е издълбана тая година, която се счита като начало на читалищния живот тук.
И ето, че през 1865-та двадесетгодишният тогава панагюрец Петър Карапетров - по това време печатар в Цариград, известен книжовник и публицист преди и след Освобождението, написва и приготвя Устава на бъдещото панагюрско читалище. На 27 юли 1865 год. след подписване на този важен документ се съставя и първото читалищно настоятелство - под неговото първо председателство. В настоятелството влизат като членове Филип Щърбанов – подпредседател, Кръстьо Гешанов – ковчежник, Искрьо Мачев – писар, Иван Джуджев – негов помощник, Рад Иванов – книжар (библиотекар), Иван Маньов – негов помощник. Всички те се провъзгласяват за членове-основатели. В свое „Писмо до българските читалища“ от 7 август 1869 г., друг именит панагюрец - проф. Марин Дринов, говори за ролята и предназначението на тези първооснователи. Според него те са "средоточията на най-просветените и деятелни за напредъка на народността ни български сили". А както знаем от историята, именно тези сили стават и подбудители, и ръководители на Априлското въстание, избухнало в IV-ти революционен окръг с център Панагюрище през 1876 г.

Петър Карапетров - Черновежд, снимка от 80-те г. на ХIХ век

Самият Крапетров в писмо, изпратено години по-късно до читалищното настоятелство, разкрива още интересни подробности:
"Не трябваше само пари, ами трябваше по-преди да се съберат, да се сдушат няколко души и да станат единомисленици относително намислената работа, па тогава да се захване предприемането й. А такива не можеха да бъдат други, освен мои връстници или малко по-стари или по-млади от мене. Тия развити и свестни момци, цветът на някогашното във всяко отношение хубаво, благато и честито Панагюрище, на които се дължи признателност и благодарност, бяха: Кръстьо И. Гешанов, Искрьо Цв. Мачев, Рад Ив. Тухчиев (Клисаря), Иван Стоянов Джуджев, Марин Ил. Братков, Филип Ст. Щърбанов, Манчо Ст. Хаджиманчов, Иван Н. Маньов, Тодор Цв. Бояджийски, Димо П. Диманов, Станчо Маринов Станчеев... Това беше на 27 юли (9 август по нов стил) 1865 г., когато се слави паметта на светите седмочисленици: Кирил и Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Постановихме тоя ден да е празникът на читалището. Съставихме и протокол за това и се подписахме..."

Нешо Бончев

През 1869 г. от Русия в родното Панагюрище за кратко се завръща и Нешо Бончев - първият български литературен критик, до тогава студент там. Идването му е за около месец, но през това време той дарява 1000 златни рубли на общината, с които да се подсигури нова сграда на класното училище. С тях е закупено кафенето на Ненчо Златаров - една обширна за времето си сграда, намираща се в центъра на града на десния бряг на река Луда Яна. Сградата се отдава под наем и приходите са в полза за училищата, като ежегодно се вписват в техните бюджети, поради което тя е известна и като "Училищното кафене". След Освобождението, в един доста дълъг период, това е мястото, където се извършва и същинската читалищна дейност. Затова сградата по-късно става известна и като Бончевото читалище.
През 1928 г. тъкмо тази читалищна сграда, построена с дарението на Нешо Бончев, е продадена от общината на американската компания за производство на килими в града с управител Бедросян. По-късно е разрушена и на нейно място е издигната голяма двуетажна производствена сграда. Постъпилите средства отиват за строителството на новия Театър-паметник-музей - днешната сграда на читалище "Виделина", за това вече е било взето предварително решение.
В края на декември 1929 г., макар и не напълно завършена, сградата е открита с постановката на читалищната театрална трупа на „Иванко - убиецът на Асеня“ от Васил Друмев.
В нопостроената сграда през 1929 г. Димитър Цоцорков монтира и първата киномашина в Панагюрище - така започват и първите кинопрожекции тук.

Христо Докузанов със семейството си в началото на 40-те г. на ХХ век

Средствата за строителството на новото читалище са от заеми, помощи от частни лица и учреждения и от разиграването на всенародна лотария. Големи са заслугите на Иван Бобеков - председател на Окръжната постоянна комисия, на министъра от Панагюрище Стоян Костурков - по предложение на когото Народното събрание отпуска за целта един милион тогавашни лева, и на Христо Докузанов - дарил 400 хиляди лева за измазване на сградата през 1942 г. Окончателно строителните работи по нея са завършени през 1944 г. А Панагюрище се сдобива не само с постоянен културен институт, но и с една от архитектурните си перли, която и до ден днешен е на централно място на големия градски площад "20 април".
Ето как още в своето начало читалище "Виделина" се е преврнало в еманация на възрожденската, на организираната, жизнена енергия на будните панагюрци. Ако ще ни има в бъдещето, то "Виделина" трябва да остане такава завинаги.

__________________

Логото LOVE.PANAGYURISHTE е върху всички кадри, защото те са част от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Стоян Радулов