* * *
Не искам хляб от влюбени момчета,
че хлябът им е обич неживяна.
Разплитам цветовете на дъгата
и пиша с тях по смуглото ти рамо.
Червено като мак мастило
разпръсква всяко нежно междуметие.
Страстта на топка се е свила
и вие във гърдите ми като вълчица.
Страхувам се от нежност и доверие,
като бодли раняват,
като грях тежат.
Една усмивка грабвам в шепи
и моля се за капчица вода
от устните ти стиснати в мълчание,
миришещи на мед и кестени.
Капанът на последната ми обич ме приклещи.
Сега ще искам прошка с чаша нежност.
Стихове от Евелина Кованджийска
Няма коментари:
Публикуване на коментар