Една привечер
Под сенките от облаците хвърлени,
едно петле кълвеше времето.
В каручката си, слънцето обърнато,
на залез сресваше перчема си.
Прозорците - със сенки пълни чаши -
потъваха мастилено във здрача.
Прибираше нощта - пчелата-майка -
във кошера си дневните пазачи.
И бавно запрепуска по конеца -
опънат дъжд - на тишината впряга.
Приличаше картината на вечност,
в която само мъдреци присядат.
Подарявам тази стрелчанска привечер на чат-патците от Панагюрище. С обич!
Катя Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар