Циганско лято
Самотно е без теб и непонятно,
различно е и синьото небе,
алеите през циганското лято
пустеят, като моето сърце.
Различни са и слънцето и друма,
самата есен всичко заличи.
Затрупани под шарената шума
заспаха кротко нашите следи.
И само на места пъстреят кръпки
от лятото, което е било.
А аз вървя и не оставям стъпки
и питам себе си "Защо?”.
Самотно е без теб и непонятно,
оставих всичко хубаво назад -
сама изпращам циганското лято,
сама посрещам този листопад.
Стихове Дима Дюлгярова
Няма коментари:
Публикуване на коментар